„Младите герои на инфантилната проза с един „очуднен“ поглед навлизаха в света и това даваше възможност да се разкрият и лирически одухотворената визия на битието, и сблъсъкът с груби житейски нрави и социални деформации. В това тематично русло навлязоха в прозата и автори като Росен Босев“, казва литературният критик Светлозар Игов за Росен Босев.
Росен Босев (1946 – 1988) е бил заместник главен редактор на „Литературен фронт“ и директор на издателство „Народна младеж“, работил е за вестниците „Стършел“, „Работническо дело“ и др. Автор е на сборниците с разкази „Напред през росата“ (1973, награда „Южна пролет“), „Небесен дом“ (1977), „Иронична проза“ (1985) и „Бъдни дюни“ (1987), на романа „Портрети на небесни тела“ (1979) и пътеписа „Пясъчен часовник“ (1983). Сценарист е на филмите „Вселекон“ (1974) и „Човек не съм убивал“ (1983), а филмът „Да откриеш Троя“ (1986) е базиран на повестта му „Стопанинът на птиците“. Превежда на български творби на Василий Аксьонов, Григорий Горин, Аркадий Арканов и други. Слага край на живота си на 18 януари 1988 г.
/ЕМС/