„Лицето на ближния“ е спектакъл, вгледан в горчивите истини за човека и през героите на Достоевски, казва Маргарита Младенова

След седемгодишен живот на нашата първа театрална версия по „Идиот“, създадена с много любов и поддържана горещо от зрителите, предстои „Лицето на ближния“ – като продължение. Това е един по-събран, по-аскетичен опит, вгледан тревожно в горчивите истини за човека и през героите на Фьодор Михайлович – в самите нас. Думите са на Маргарита Младенова по повод първата за новия сезон премиера в „Сфумато“.
По думите ѝ това е опит, който съзнателно загърбва суетата и врявата, празните масови забавления, самоцелната игра на формите – и прекрачва в зоната на чисти съдържания, на живота като духовно изпитание; завръща театъра към същинското му предназначение. И то с един изключително спят тим от талантливи актьори, посветени на тази висока и трудна материя, допълва режисьорката.
„На сцената оживяват едни от най-силните идеи и образи на Достоевски, в които чистотата и добротата се сблъскват с циничния свят и често губят. Зрителят не само следи  драматичната история, но вижда екзистенциалните въпроси за любовта, вината и смисъла на живота. Театърът превръща този роман в живот на сцената, в който можем да видим собствените си сили, слабости и надежди“, разказват от трупата.
Първите представления са на 20 и 26 септември.
Сценографията е по идея на Борис Далчев и Михаела Добрева, музиката е на Асен Аврамов.
„Проклетият въпрос защо всичките идеи се провалят в човешкото действие няма давност. Той гнети съзнанието до днес и поражда много опити да се открие отговорът, някои направо уродливи. Не е за вярване, че в ХХI век известни фигури настояват да се върне публичното смъртно наказание. Да се върне гилотината. Максимата „Обичай ближния като себе си“ е най-красивият възможен отговор. Но и най-непосилният. Неслучайно я няма сред старозаветните десет Божи заповеди – не можеш да обичаш по заповед. Тя не е и новозаветна проповед. „Обичай другия“ е Христовият вик за спасение, изстрадан от самия него; прозрението му за любовта като единствено възможното контрадействие срещу злото, пропадането, унищожението. Духът да се изправи срещу беса – единствено възможният заговор в името на доброто“, казва още Маргарита Младенова.
„Уви, Донкихотовските усилия на княз Мишкин да спаси пропадналия ближен не със съвети и поучения, а като поеме неговото страдание с надежда през потъмнелия му лик да просветне първообраза, се провалят. За княза съществува ти, а за отсрещния – единствено аз. Но силата на неговия самоубийствен жест („Какво правите със себе си, княже?“) е в това поне за миг, поне докато са заедно – да се събуди у ближния памет за светлината, да го просветли“, смята Младенова.
В „Лицето на ближния“ участват Албена Георгиева, Александър Тонев, Деян Жеков, Мартин Проданов, Паола Маравиля, Павлина Илова.
/ДД