Любен Чаталов: Без работа нищо не се постига, но е нужна и любов – дълбока и предана, към това, което правиш

Някои казват „Работа, работа и пак работа. Естествено, че без нея нищо не се постига. Но освен нея е нужна любов, дълбока и предана, към това, което правиш. Думите са актьора Любен Чаталов, който днес навършва 75 години.
Всъщност можеш да имаш и хиляда филма, но ако между тях няма поне пет-шест върхови, с които да се гордееш, бройката не е от значение, казва още той.
Чаталов е роден на 24 февруари 1950 г. в София. Първоначално учи във Висшия лесотехнически институт (днес Лесотехнически университет), където прави първите си стъпки в актьорската професия, участвайки в студентска театрална трупа. На един от изпитите по математика получава двойка и според тогавашните правила трябва да прекъсне образованието си и да работи най-малко осем месеца, преди да има право да поднови обучението си. Постъпва на работа в метеорологичната станция към летище „София“, където негови колеги са Иван Иванов и Славчо Маленов. Маленов увлича останалите двама в плановете си да кандидатства във Висшия институт по театрално изкуство (ВИТИЗ) „Кръстьо Сарафов“ (днес НАТФИЗ). Така и тримата се озовават в института, като Славчо Маленов се посвещава на кукленото изкуство, а Иван Иванов и Любен Чаталов – на актьорското майсторство.
НАД 150 РОЛИ В КИНОТО
През 1978 г. Любен Чаталов завършва ВИТИЗ в класа на проф. Елка Михайлова. Разпределен е в театър извън столицата, но скоро му се обаждат за проби от Студия за игрални филми „Бояна“ и оттогава дейността му е свързана главно с киното, като с времето се превръща в рекордьор в професията – с над 150 роли.
През 1979 г. Любен Чаталов дебютира във филма „Бумеранг“ с режисьор Иван Ничев, който му поверява главната роля. Негов сценичен партньор е Катя Паскалева. Паралелно той се явява на пробите за главната роля в трисерийния телевизионен игрален филм „Адаптация“ на Въло Радев, но в крайна сметка е избран за ролята на Богомил. 
През 1980 г. изпълнява главната роля във филма „Игра на любов”, а през същата година участва и в „Голямото нощно къпане“, тогава са и снимките на филма „Илюзия“.
Във филма „Лавина“ през 1982 г. за пръв път се снима заедно с Иван Иванов. По време на тригодишните снимки на лентата с режисьори Ирина и Христо Пискови са използвани взривове, за да се предизвика истинска лавина, актьорите наистина са затрупвани под снега, а след това са евакуирани с хеликоптер от Витоша. 
Други филми с участието на Любен Чаталов са „Орисия“ (1983) на Никола Корабов, „Денят на владетелите“ (1986) на Владислав Икономов, „Опасен чар“ (1984), „Нощем по покривите“ (1988), „Право на избор” (1989), „Бащата на яйцето” (1991), „Кръговрат” (1993), „Когато гръм удари” (1995), „Двама мъже извън града” (1998), „Госпожа Динозавър” (2002), „Другият наш възможен живот” (2004), „Патриархат” (2005), „Мъж за милиони” (2006), „Време за жени” (2006), „Бартер“ (2015), „Като за последно“ (2021), „Пътуващо кино“ (2021), „Чичо Коледа“ (2021), „Случаят Тесла“ (2022), „Едно дете в повече“ (2022).
ТЕАТЪР, РАДИО И ТЕЛЕВИЗИЯ
Любен Чаталов участва и в телевизионните сериали „Под прикритие“ (2011-2016) и „Седем часа разлика“ (2011-2014). 
Той е един от създателите и изпълнителите в телевизионното предаване „ЛюКаРо“ (1998) по Българската национална телевизия (БНТ). Участва и в предаването „Джинс“ по националната телевизия. От 2011 г., в продължение на няколко години, е автор и водещ на развлекателното радиопредаване по радио „Варна“ – „Училище за вкусове“.
През 2020 г. актьорът е съсценарист и изпълнител на главната роля във филма „Вой” на Борислав Костов.
Изявява се и на театралната сцена. Емблематична е изявата му в моноспектакъла „Муха” с премиера през 2011 г., написан специално за него от приятеля му Иван Иванов.
Участва и в постановките „Фернандо Крап ми е написал това писмо“ (2020) на Иван Урумов в „Театър 199“ и в авторския поетичен спектакъл „Помощ! Тя ме обича!“, съвместно с поетесата Камелия Кондова.
Чаталов е член на Съюза на артистите в България и на Съюза на българските филмови дейци, а стената на славата пред „Театър 199“ в София пази негови отпечатъци и специален шарж.
ПРИЗНАНИЕ
Носител е на наградата за най-добър актьор на международния филмов фестивал „Любовта е лудост“ във Варна през 2006 г. През 2023 г. получава специалната награда на десетия международен филмов фестивал за ново европейско кино „Златната липа“ в Стара Загора – за цялостен принос в киното. След фестивала, пред БТА той казва, че „доброто кино умира някъде през 80-те години на миналия век“. „Вече се правят филми, в които да се свърши историята, да бъде гледана и веднага след това забравена, защото идва следващата. За радост обаче през последните години е започнало да се обръща все повече внимание на филмите - български класики“, смята той. 
/ДД
/СЗ/ДС/отдел „Справочна“
Използвани източници: https://www.bta.bg/bg/news/lik/474303-dobroto-kino-umrya-nyakade-prez-80-te-godini-smyata-obichaniyat-balgarski-aktyo; https://bnt.bg/news/rodat-na-aktyora-lyuben-chatalov-299118news.html?page=2; https://www.bta.bg/bg/news/lik/720587-kameliya-kondova-i-lyuben-chatalov-gostuvat-tazi-vecher-v-lyato-art-v-shumen-s; в. „Вечерни новини“, бр. 154/2.7.1984 г.; в. „Континент“, бр. 221/25.9.1998 г.; в. „Монитор“, 23.9.2006 г.; в. „Стандарт“, бр. 5565/10.7.2008 г.; в. „24 часа“, бр. 54/25.2.2010 г.; http://www.old.bta.bg/bg/c/BO/id/2276203; https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/da-izigraesh-nad-140-roli-v-teatara-i-kinoto-aktyorat-ljuben-chatalov-na-70-g.html; https://bnr.bg/hristobotev/post/101423073; https://dariknews.bg/novini/liubopitno/muha-ot-ivan-ivanov-s-lyuben-chatalov-699728.