Любители на плетивото обмениха опит и идеи за различни плетки и техники на седянка в Разград. Организатор на проявата бе Народно читалище „Делиорман 2014“.
„В миналото през дългите есенни и зимни вечери нашите баби се събирали за да предат, шият, бродират и се веселят. За да съживим сладкия спомен за тях и да докажем, че плетенето наистина сближава хората и те забравят за скуката, поканихме всички, които желаят да дойдат с куките и кълбо прежда“, каза за БТА секретарят на културната институция Хафизе Басри. Тя посочи, че да плете се е научила от баба си и майка си, когато била съвсем малка. „Не помня точно на колко години бях, може би в началните класове. Вечер през зимата, когато нямаше много какво да се прави, ги гледах как си плетат и много исках и аз да мога“, разказа секретарят на разградското читалище.
Много отдавна, още като първокласничка, за първи път куките и иглите за плетене е хванала и Налян. Нейни учители също са били баба й и майка й. Тя отбеляза, че плетенето е приятно и антистресово занимание. „Много ми харесва, за мен това е любимо хоби. Плета с една, с две и с пет куки. Намирам време за плетене винаги. От прежда правя всичко - терлички, блузи, шалове, шапки, ръкавици“, посочи младата жена. Според нея да сътворяваш нещо със собствените си ръце само с помощта на куки и кълбо прежда е много вдъхновяващо.
На мнение, че плетенето е интересно занимание и успокоява, бяха също Мерве и Мелин – на 13 и 12 години, ученички в Основно училище „Никола Икономов“. Те разказаха, че първите им стъпки в плетенето са били през миналата година. Под ръководството на секретаря на читалище „Делиорман 2014“ в лятната школа момичетата успели да оплетат играчки и цветенца, да избродират кърпички.
Сред участниците в инициативата „Седянка по Делиормански“ бе и майсторката-занаятчийка от Гецово Николинка Ангелова, която е вписана като „живото човешко съкровище“ в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство към ЮНЕСКО.
„Занимавам се с везбарство, но плетенето също не ми е чуждо, защото за да изработиш една носия трябва да знаеш и да плетеш. Самата аз плета на една кука, с две и пет куки, и на чатал“, обясни майсторката-занаятчийка. Тя разказа, че се е научила да плете сама, ползвайки интернет. „Везбарството, както и плетенето за мен са занимания, което ме успокояват, зареждат и усмихват. Хубаво е човек да се занимава с ръчен труд“, отбеляза Николинка Ангелова. Тя изрази задоволство от това, че през последните години има завръщане към плетенето. По думите й то е вече любимо хоби не само на бабите, но и на техните внучки, а това означава приемственост и бъдеще за това занимание.
„Идеята на нашата седянка е именно да научим младите хора да плетат, за да може те от своя страна да предадат на идните поколения това типично женско занимание“, добави Хафизе Басри.
С разноцветни прежди, използвайки различни плетачни техники участниците в седянката сътвориха истински произведения на изкуството. Те се надпреварваха да разказват кой ги е научил да плетат, каква е първата им плетка и каква радост изпитват от хобито си. Както на всяка седянка беше приготвен топъл чай от билки и почерпка със сладки. Дамите си обещаха да превърнат срещите в традиционни. Секретарят на читалището отбеляза, че да плетеш не е никак трудно и покани всички, които изявят желание да се включат в следващите издания на "Седянката по Делиормански".