Любомир Пипков е сред учениците на френския композитор Пол Дюка, от чието рождение днес се навършват 160 години

Любомир Пипков е сред възпитаниците на френския композитор, преподавател и музикален критик Пол Дюка, от чието рождение днес се навършват 160 години. Той преподава на българския творец по време на обучението му в Ecole Normale de Musique в Париж, показва справка на сайта на Съюза на българските композитори. 
Пол Дюка е роден е на първи октомври 1865 г. в Париж в еврейско-елзаскo семейство. Завършва Парижката консерватория, където се запознава с Клод Дебюси, с когото се сприятеляват и дружбата им продължава дълги години.
Дюка е близък и с други композитори като Габриел Форе и Камий Сен-Санс, съобщава на сайта си Берлинската филхармония.
Много малка част от творчеството на Пол Дюка е запазена до днес. Композиторът е бил много взискателен към собствения си труд. Няколко седмици преди смъртта си той унищожава доста от своите партитури. Само 12 негови произведения са запазени до, някои от които само като ръкописи.
Сред композициите на Дюка централно място заема симфоничното скерцо „Чиракът магьосник“ от 1897 г., написано по едноименната поема на Гьоте. Той дирижира първото изпълнение на концерт през 1897 г. Творбата звучи в анимацията на студиото "Дисни" „Фантазия“ от 1940 г.
Операта на Дюка „Ариадна и Синята брада“ се смята за едно от най-важните френски оперно-сценични произведения от началото на 20-и век. Подобно на операта „Пелеаз и Мелизанда“ на Дебюси, либретото „Ариадна и Синята брада“ е преработка на едноименната пиеса на Морис Метерлинк. Правата към него първоначално са предоставени на Едвард Григ, но композиторът се отказва от написването на операта, след което либретото е дадено на Дюка.
В творчеството на френския композитор намират място и балетът „Ла Пери“, неговата Първа симфония в до мажор и неговите „Вариации, интерлюдия и финал по тема на Рамо“. Той спира да публикува композициите си след 1912 г. Единственото изключение е La Plainte au loin du faune, която той издава през 1920 г. Творбата е написана в памет на приятеля му Дебюси, починал през 1918 г.
И като критик Дюка също има принос за музиката. Според енциклопедия „Британика“ неговите събрани съчинения съдържат едни от най-добрите есета върху творчеството на Жан-Филип Рамо, Кристоф Глук и Ектор Берлиоз.
Пол Дюка умира на 17 май 1935 г. в Париж.