„Нашето поколение нямаше манифести в литературата. Те бяха в киното. Те бяха три филма – „Парчета любов“ на Иван Черкелов, „Бягащи кучета“ и „Любовното лято на един льохман“ на Людмил Тодоров“, посочи доц. Лозанов и допълни, че последното поколение на комунизма е трябвало да направи начални избори, които са предопределящи. „Тези филми много помогнаха на тези решения“, отбеляза още той.
„Людмил Тодоров има страхотно влияние в изкуството, страхотно внимание към отделния човек. Киното на Людмил Тодоров е емпатично. То представя малките общности на вътрешната емиграция. То е разговор за хората, за начина, по който се самопреживяват“, добави главният редактор на ЛИК.
Той смята, че в това отношение „Любовното лято на един льохман“ е най-завършеният манифест на тези поколенчески общности и на начина, по който те преживяват света.
„Людмил Тодоров по един или друг начин, главно със своето изкуство, е по-добрият човек във всеки от нас“, каза още доц. Георги Лозанов.
Людмил Тодоров е роден в Горна Оряховица на 12 януари 1955 г. Завършва английската гимназия „Гео Милев“ в Русе, а през 1982 г. – ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" (днес НАТФИЗ) със специалност „Кинорежисура“ в класа на Георги Дюлгеров и Младен Киселов.
Той е режисьор и сценарист на филмите „Миграцията на паламуда“ (2012), „Шивачки“ (2007), „Емигранти“ (2002), „Двама мъже извън града“ (1998), „Приятелите на Емилия“ (1996), „Любовното лято на един льохман“ (1990), „Бягащи кучета“ (1989), „Цветове в тъмнината“ (1987). Като актьор играе в „Парчета любов“ (1989), „Мера според мера“ (1981), „Живот до поискване“ (1987), „На всеки километър“ (1969-1971).
Автор е на книгите „Да изгубиш Мечо Пух“ (1988), „Хроника на една любов“ (1993), „Хроника на едно пропадане“ (2000), „Шлеп в пустинята“ (2013), „С череша се задави косът“ (2016). Миналата година излезе романът „Смяна на оптиката“.
„Любовното лято на едни льохман“ печели голямата награда на кинофестивала в Торино през 1990 г., както и специалната награда на журито на фестивала в Монтевидео.