Това е книга за непреходното в преходността, казано по пенчославeйковски, за намереното равновесие чрез поезията в неравновесието ни, казва Стойчева. Според нея първата от двете части умиротворява самотното и временно съществуване на човека сред огромния космос, сбогува се с илюзиите. Втората част поетически изследва творческия акт и завършва с читателя творец, наречен от Людмила Балабанова „незнайния поет“, вдъхновен да споделя духа на поезията, допълва Светлана Стойчева.
/АВП