Лора Метанова: Веднъж репортер, винаги репортер

Лора Метанова е старши отговорен редактор в дирекция „България“ на Българската телеграфна агенция (БТА). Целият й 25-годишен трудов стаж е само в БТА. Агенцията е не само личния й живот, но и нейната семейна история.
„Дойдох в БТА, защото агенцията най-пасваше на моя начин на мислене, писане и на представата ми за журналистика за безпристрастност“, каза тя за подкаста БТА Паралели 25 години, след като е дошла в агенцията още като студентка. Но всъщност тя е в БТА от много по-рано. Нейният баща Пеньо Николов е близо 35 години кореспондент на агенцията в Силистра. Той я вземал понякога на интервюта, позволявал й да задава въпроси на събеседника.
 „Нямаше начин да не ми хареса този живот – интересен, динамичен, непредсказуем“, разказва Лора. Когато обаче идва време да избере професия, баща й е против тя да стане журналистка, защото „тази професия ангажира много от личното време“. Той дори инсценирал среща в софийско кафене с колега от БТА да я разубеждават. Не се получило, Лора останала непреклонна в решението си да бъде журналистка. „Не беше във възторг от моето решение, но не ме е спирал. И се гордееше после, когато станах“, разказва тя.
Браво, Лорче, вече ставаш за нас
Това е похвалата, която Лора Метанова, тогава все още Николова, чува за първата си самостоятелно написана информация след няколкомесечно обучение и съвместно писане с наставник.
„Това беше на погребението на актрисата Невена Коканова, което много ме трогна лично. Беше и вълнуващо, и мъчително преживяване, което изразих през дописката“, връща се назад Лора. Хората изпращат Коканова като след театрално представление - с ръкопляскания. И Лора решава това да е заглавието на нейната дописка, което обаче е различно от обрания стил на агенцията за такива случаи. Но така от наставничката си Пенка Момчилова тя стига до важния урок, който днес преподава на начинаещите репортери в БТА:  „не е нужно информацията в БТА да бъде суха и скучна, с всички изисквания за точен изказ и прецизност, може да се предаде и емоция“. И получава похвалата „Браво, Лорче, вече ставаш за нас!“.
На куц крак в парламента
Макар мечтата на Лора да е да бъде репортер с ресор за култура, тя най-дълго работи в парламента. „Очаквай неочакваното“ - така тя определя парламентарното репортерство. Определя работата като мултидисциплинарна: „нямаш определена тема, а следиш всичко“. „Тази политематичност ти дава от една страна доста широк поглед върху всичко, което се случва в държавата, от друга страна е доста трудоемко и трудно. И много рисково да не сбъркаш нещо, защото няма как да си специалист по всичко“, разказва Лора. Но това дава страхотен поглед и който е бил в парламента, може да работи според нея във всеки друг ресор.
Парламентарното репортерстване е един от примерите й за екипност. Макар и с гипсиран крак, тя не иска да остане вкъщи за шест месеца, защото тогава се приема бюджетът и в най-натовареното време в парламента тя не може да остави колегите си от екипа сами. Не й пукало от подигравките, които чувала. „Беше много забавно като гледка“, разказва Лора. Депутатите проявявали разбиране: „ако не можех да достигна до тях, те идваха при мен да ми кажат какво са казали на брифинга“.
Организиран хаос
Колегите на Лора говорят с възторг за нея: тя е винаги усмихната, готова да помогне във всичко, с нея винаги е забавно в този неин „симпатичен хаос: „едновременно прави сто неща“: редактира информация, докато говори по телефона и обсъжда нещо важно с репортери. „Това идва от парламента. Повечето мои колеги могат да правят така“, обяснява Лора.
И сигурно този богат парламентарен опит обяснява отговора „Лили Иванова“ на въпроса на един от младите й колеги за подкаста „Кое е по-трудно за отразяване: концерт на Лили Иванова или изявление на Ахмед Доган?“. 
По-младите колеги я „обвиняват“ в цензура: изключително прецизна е в писането и редактирането, макар иначе да забравя вещи и дори веднъж лаптопа си.  „Много съм разсеяна къде оставям нещо, но пък съм концентрирана в текста“, казва Лора.
Интервюто, променило начина, по който гледа на света
Интервю преди няколко години с изследователката на прилепи Антония Хубанчева променя изцяло гледната й точка към света. Антония преследва неуморно мечтата си да работи с прилепи и не само я постига, но става една от най-известните изследователки. 
„Това интервю, макар че беше не повече от 40 минути, наистина ме накара да почувствам, че все едно всичко е възможно. Всяка мечта може да се сбъдне и ако ти обичаш нещо, то винаги може да бъде до теб“, казва Лора. 
Веднъж репортер, репортер завинаги
Според Лора Метанова човек, който е бил репортер – както и баща й,  винаги си остава репортер. „Редакторът е малко като електронна игра „Открий разликите“. Има друг вид предизвикателства. Репортер е наистина вълнуваща професия“, убедена е Лора. 
Силно вярва в екипността в БТА. „Това, което толкова дълго ме задържа тук, са точно екипът и хората. Ако си самостоятелен играч, реално погледнато си никой. Трябва винаги да работиш с останалите“, обяснява Лора. 

Защо се е подписала в петицията за оставката на един от директорите на БТА?
Какво би искала да промени в БТА?
Какво би променила в медийната среда?
Какво е бъдещето на изкуствения интелект в журналистиката?
Какви са днес младите журналисти?
Някога си е казала, че не иска да се омъжи за журналист, но защо е омъжена за журналист?
Говори ли със съпруга си по журналистическата им работа?

За да разберете, гледайте подкаста на Ива Тончева с Лора Метанова в Ютуб и СаундКлауд – каналите на БТА.