„Лъст“, новият пълнометражен филм на Ралица Петрова, тръгва по кината от 5 юни. Предпремиерата е на 30 май в Дома на киното, информират от екипа на продукцията.
Припомнят, че световната премиера бе в програмата „Форум“ на 76-ото издание на „Берлинале“ – секция, традиционно отредена за кино с авторска позиция, а у нас бе представен с няколко прожекции, включително на „София филм фест“.
„Лъст“ проследява историята на Лилиан (Снежанка Михайлова) – клиничен психолог. Тя се опитва да стои на безопасна дистанция от работата си, от света и от себе си. Завръщането ѝ в България половин година след смъртта на баща ѝ е пристигане в полунепознато място. То не отключва класическо траурно преживяване, а я изправя пред вече предвещана празнота. Смъртта на бащата само материализира неговото отсъствие приживе. Лилиан не скърби за изгубен човек, а за онтологичната липса на близост – за нещо, което никога не се е случило, но въпреки това продължава да я дефинира.
„Правен в продължение на десет години, филмът разгръща темите за отчуждението и наследената болка чрез телесно, сетивно и интелектуално преживяната загуба на връзка със себе си и със собственото тяло. Ралица Петрова го разказва изцяло през женската призма – като мистерия, фантазия и психологическо пътуване навътре“, коментират от екипа. „Исках да създам колективен портрет на жени, каквито рядко виждам на екран. Израснала, поглъщайки архетипа на мъжкия герой като универсален, стигнах до момент, в който копнеех за женски персонаж в преход – да свидетелствам за онова вътрешно, частно, скрито и отричано пътуване“, казва режисьорката.
Снежанка Михайлова е писателка и пърформанс артистка с докторат по философия, за която „ Лъст“ е дебют в игралното кино. В актьорския състав са още Никола Мутафов и Михаил Милчев. Филмът е копродукция между България, Дания и Швеция.
„Ралица Петрова продължава да се взира от низините на човешката крехкост към възможностите за духовно извисяване“, пише Cineuropa. В Journey Into Cinema определят филма като „малко, мощно чудо – аскетична и проста творба, която има толкова много да каже за тялото, за задържането на травмата и за намирането на път напред – по собствените си условия“, а от International Cinephile Society го описват като „портрет на съвременна жена, която не е нито романтизирана, нито сведена до психологическо обяснение.“
/ДД