През месец май броят на списание ЛИК е посветен на 170-годишнината от рождението на българския писател, поет, сатирик, културен и обществен деец Стоян Михайловски и на 175-годишнината от първото отбелязване на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Сред акцентите в изданието е и „Светилник“ – инициативата, организирана от „Музикаутор“ за създаване на авторски училищни химни.
Първото отбелязване на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност се случва по инициатива на Найден Геров на 24 май 1851 г. (11 май – по стар стил) в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив. Изборът на ден не е случаен, защото на 11 май е общият църковен празник на двамата светци. През 1857 г. празникът е почетен в българската църква „Свети Стефан“ в Цариград.
На 7 януари през 2026 г. се навършиха 170 години от рождението на Стоян Михайловски. През 1892 г. в списание „Мисъл“ за първи път е публикувано неговото стихотворение „Кирил и Методий“, което излиза с подзаглавие „Проект за български всеучилищен химн“. През 1901 г. Панайот Пипков написва музика към него и то става химн на славянските просветители, останал в историята със заглавието „Върви, народе възродени“ и като неизменна част от честванията на 24 май и до днес.
„Възроден е този, който е получил нов живот. И всеки българин на 24 май има своята лична история, свързана с празнуването на новото раждане чрез азбуката на народа, към който принадлежи“, пише във въведението на броя генералният директор на БТА Кирил Вълчев. Той припомня за честванията на празника на св. св. Кирил и Методий през различните исторически периоди, отразени и на страниците на списание ЛИК. Вълчев посочва, че между двете световни войни новините за отбелязването на празника са от Букурещ, Прага, Париж, Страсбург, Рим, Мюнхен - по думите му това са доказателства, че България избира да се представя пред света със своята азбука още преди повече от век.
„Новините в БТА разказват за празнуването на 24 май от царското семейство, комунистическите лидери, управляващите в демократичните години, а снимките на държавни глави на България на празника от различни политически времена, включително през последните десетилетия на делегации на гроба на свети Кирил в Сан Клементе, са доказателство, че празникът винаги е бил отвъд политическите ситуации в България“, пише още генералният директор на БТА.
Сред авторите в броя е Регина Койчева, палеославист и теоретик на литературата в Института за литература при Българската академия на науките (БАН), а статията й носи заглавието „Химнът – ритуален жанр с хилядолетна история“. „Ако запитаме изкуствения интелект какви са особеностите на химна като поетически жанр, той ще ни изреди комплект от признаци: древен произход, възвишеност, патетика, хвалебственост, жанровост с плаващи граници, навлизащи в териториите на одата и песента, предназначение за музикално изпълнение много често по време на церемонии. В крайна сметка обаче машинният отговор ще събуди у нас и недоумения като следните: все пак кое отличава химна от одата и песента?“, пише Регина Койчева. Тя се пита и дали несъвсем ясното значение на думата „химн“ не се дължи на хилядолетната история на жанра? Според нея същността на химна започва да изглежда далеч по-ясна, ако погледнем на него само като на прагматично ориентиран жанр, а именно песен, предназначена за изпълнение по време на определен ритуал. „Такава дефиниция тясно обвързва химна със свещеното и обхваща основните превъплъщения на жанра през вековете и различните култури“, посочва палеославистът. Регина Койчева разглежда езическите химни, библейските и християнски химни, институционалните химни от Новото време и несъщинските химни. Към химните от Новото време е причислена и песента „Върви, народе възродени!“, издигнала се за кратко време в химн на българската просвета. „14-те куплета на „всеучилищния“ химн са построени върху историческата аналогия между създаването на славянската писменост в края на ІХ век и стабилизирането на българската народност чрез славянска просвета в новоосвободената от османско иго България точно десет века по-късно. Тъкмо книжовността на роден език е „сила нова“, „слънце, което във душите грей“ и възражда народа и в двете исторически ситуации, защото дарява същностно познание, високи ценности, памет, независимост от чужда духовна власт, собствен глас пред света“, пише Регина Койчева.
„Образът на Стоян Михайловски трудно се свежда до едно определение. Той е едновременно учител и съдия, публицист и поет, човек на институциите и техен критик. В думите му има острота, но и тревога; в сатирите – присмех, но и болка от видяното. И може би именно в това напрежение между обществената роля и личната съвест се крие силата на неговото присъствие – сила, която продължава да отеква и днес всеки път, когато прозвучи „Върви, народе възродени!“, пише директорът на дирекция
„Архиви и Справочна“ на БТА Десислава Севова в статия, посветена на 170-годишнината от рождението на Стоян Михайловски. Тя припомня, че още 16-годишен Михайловски посяга към перото – „не просто като към средство за изразяване, а като към необходимост“.
„Непатетично за химните“ е статията на проф. д-р Момчил Георгиев. „Традиционният ни европоцентризъм често ни води в антична Гърция, когато потърсим корените на химновата епика. Но химните идват от по-дълбока древност, и то невинаги свързани с религията, така както и думата няма ясна етимология и сигурен гръцки произход. Сходни са думи като дитирамб и елегия, които са с негръцки произход и се отнасят до различни видове ритмично рецитирани текстове, които по-късно се развиват в песен“, пише той. Проф. Георгиев припомня, че в античността и класицизма химнът е бил литературен жанр – поетите са пишели химни за свободата, за природата или за музите, без те да са били предназначени за официално държавно пеене.
Проф. Георгиев се спира и на „Върви, народе възродени“ – химна на народната просвета и на Кирил и Методий. „Това е чак петият опит през XIX век за прослава на светите братя – този път с текст на Стоян Михайловски и музика на Панайот Пипков. Още през 1892 г. русенският учител по музика Божинов пише музикален съпровод на стихотворението, но 10 години по-късно силният текст вдъхновява Пипков за 15 минути да напише и да разучи песента със своите ловешки ученици и тя веднага става общоучилищен химн“, разказва авторът и допълва, че той е забележително явление в химновата литература – с възхвалата на просветата, която ни издига и ни води напред като българи. „Претърпял идеологическа козметика по времето на социализма, днес той отново е с оригиналния си вдъхновяващ текст“, отбелязва също проф. Георгиев.
В тематична хронология в списание ЛИК са събрани акценти от новините от архива на Българската телеграфна агенция, разказващи за честванията на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност и за отбелязването на годишнините от рождението на Стоян Михайловски.
На 120 години е първата публикация, поместена в хронологията на изданието – тя е от
1906 г. и припомня божествената литургия, отслужена в църквата „Свети Стефан“ в Цариград по случай празника на светите братя Кирил и Методий. В изданието на БТА се разказва за развитието на празника оттогава до днес. Чествания търпят различни трансформации през десетилетията, за което свидетелстват и акцентите от новините. В началото на ХХ век характерът на празника е предимно училищен и църковен. Той се отбелязва с богослужения и тържества в училища и университети, включително сред българските общности в чужбина. След 1944 г. организацията на празника се поема от управляващата власт в страната, като вече честванията са с идеологическа окраска, а религиозните елементи са премахнати и се изтъкват социалистическите ценности и приноса на Кирил и Методий към славянските народи. Празникът е деполитизиран след 1989 г., което отново му дава възможност да съчетава културните и религиозните традиции, да бъде символ на българската идентичност и да разказва за приноса на азбуката ни към европейската култура.
„Целта на училищните химни днес е да се обединим около ценности, които носят просперитет, развитие и добруване на хората в този ключов период от живота им, свързан с начално и средно образование“, казва в интервю за списание ЛИК изпълнителният директор на „Музикаутор“ – организация на автори и музикални издатели за управление на авторски права. Димитров допълва, че националната инициатива за даряване с химни българските училища „Светилник“, инициирана от „Музикаутор“, допринася за по-смислена и перспективна среда за децата.
Пред изданието той разказва за началото на инициативата, като БТА се откроява като един от първите партньори, повярвали в нея. Димитров коментира и как идеята се развива през петте години от своето съществуване и споделя кои са моментите, които са го развълнували най-силно по време работния процес. Той разказва и за творческите екипи, които стоят зад създаването на училищните химни, както и за спецификите при създаването на музиката и текста за такъв химн.
„Музиката има обединяваща сила, а когато е насочена към подрастващите в тази конкретна форма на химна, тя сама по себе си има възможно най-положителния ефект – създава силна споделена емоция и енергия, които раждат чувство на единство, солидарност и усещане за общностна принадлежност, с която децата се идентифицират“, казва пред ЛИК Иван Димитров.
На страниците на списанието е представено и развитието на „Светилник“ от обявяването на неговото начало през 2021 г. до петото му издание, когато за първи път инициативата излиза извън границите на страната, за да подари училищен химн на българско училище в Бесарабия, Украйна – Болградската гимназия „Георги Сава Раковски“. Прочитът на историята на „Светилник“ е направен през публикациите за петте издания в емисиите на БТА.
От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Майският брой на тема „Българският светилник“ можете да откриете на следния линк: https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/78