Майстори представиха тънкостите на различни занаяти пред деца в Разград. Малките участници в работилница направиха първите си стъпки в овладяването на български традиционни занаяти. Обучението беше в Етнографския музей, в рамките на Панаира на киселото мляко и Фестивала на народните традиции. В ателието на открито уменията си на малките творци предадоха три занаятчийки.
Под ръководството на Донка Иванова децата усвоиха тайните на плъстене на вълна. За БТА тя разказа, че плъстарството е нейно хоби от дълго време. Практикува занаята от 2010 година. Освен това се занимава и с тъкачество.
„Занаятът плъстарството е стар и позабравен, първият, който в България се е практикувал за изработване на завивки, килими, ямурлуци, чанти“, посочи Иванова. Тя допълни, че техниката, на която учи децата се нарича „мокро плъстене“ – използва се жива, необработена вълна, наредена, украсена и залята със сапунена вода. „После се плъсти, докато се получи спойка между вълната. След приключване на целия процес, отнемащ около половин час, вълната се оваля, за да се оберат стърчащите влакна и ако не се „раздърпа“ - значи е почти готово. Накрая се изпира, изпъва се и се слага в чашка, където се оставя да изсъхне“, обясни Иванова. Тя каза, че крайният резултат от плъстенето в случая е брошка, която децата да си закачат. По думите й най-важното, което децата научават, е естетическо отношение към изделието, търпение, труд, дисциплина, необходима за спазване на правилата на занаята.
Първи стъпки във везбарството децата направиха под ръководството на Детелина Дачева. Тя разказа за БТА, че везбата съпътства целия й живот. На занаята я учи нейната леля, а от десет години се занимава професионално само с везба. Дачева, която е майстор везбар към Националната занаятчийска камара, разказа, че първоначално прилага везбата в изработването на автентична шевица в съвременни дрехи, бижута, аксесоари. Понастоящем се занимава само с възстановка на автентични носии. По думите й за децата най-важното е първо да придобият сръчност и да имат желанието да се учат, тъй като това е труден занаят и отнема време, за да се усвои.
В работилничката на известната като „ живо човешко съкровище“ Николинка Ангелова децата се учиха на тъкане на стан. Тя разказа, че тъкането е стар занаят, който в миналото хората са практикували за черги, с които да се завиват. Тя допълни, че впоследствие започват да се правят и възглавници, пълни първоначално със слама. След това започват да тъкат черги, с които украсяват пространството около леглото. Ангелова уточни, че има различни техники за тъкане, а стандартната е тази, която показва на децата. Николинка Ангелова допълни, че по принцип е везбарка, но понеже изработва капанска носия е необходимо да познава и тъкачеството. Научила го е от нейната майка, когато е била съвсем малка. Ангелова добави, че това, на което учи децата е да бъдат съсредоточени, да не бързат, за да не допускат грешки и да имат търпение.
26.11.2024,
20:15
Дядо Коледа копнее за сняг в затоплящата се Арктика
26.11.2024,
19:40