Макаците се изолират социално като хората с напредването на възрастта

Макаците ограничават кръга си от познати, като същевременно поддържат контакт с най-верните си събратя с напредването на възрастта, като тази изолация е не пасивна, а желана, съобщи АФП, позовавайки се на германски учени.
Феноменът се наблюдава при много примати, както и при хората, дори и те да знаят как да го компенсират, се посочва в статия, публикувана в сп. "Протоколи Б на Британското кралско дружество (Proceedings B of the British Royal Society). 
Темата е още по-интересна, тъй като човешката популация бързо застарява, като по данни на ООН до 2050 г. 2 млрд. души ще са на възраст над 60 години, отбелязват учените.
Изследването, в което се приема, че запазването на социалните връзки в напреднала възраст допринася за добро здраве, се спира и на причините за това отдалечаване. Констатацията е, че с напредването на възрастта ние "се ограничаваме до по-малък кръг от хора", обяснява пред АФП етологът Баптист Садуги от университета в Гьотинген и Института по приматология в Лайбниц , който е ръководител на екипа. По този начин индивидите отдават предпочитание на качеството на взаимоотношенията, а не на техния брой, според теорията за социално-емоционалната селективност, разработена през 90-те години на миналия век. 
При хората поведенческите изследвания се основават на кръстосани проби, т.е. обхващащи различни възрастови групи по едно и също време. Този метод внася отклонения. 
Германските учени са проследили популация асамски макаци надлъжно, т.е. във времето. Те са наблюдавали няколко години от 2013 г. до 2021 г. поведението на 61 женски на възраст между 4 и 30 години, живеещи на свобода в тайландски резерват.
Констатациите са категорични. На първо място, социалната изолация се увеличава с възрастта, "като размерът на средната социална мрежа намалява наполовина между женска на десет години и такава на двайсет години", обяснява Садуги. При макаците това се изразява в практиките на взаимно обгрижване, предпочитаният начин на взаимоотношения при този вид примати. Наблюденията изключват възможността тази изолация да е резултат от пространствена сегрегация, тъй като дори по-възрастните макаци поддържат физическа близост с околните.
Относителната изолация е отчасти умишлена. "Застаряващият индивид е в основата на голяма част от тези промени, тъй като той се приближава по-малко до другите и е инициатор на по-малко физическо взаимодействие".
Според Баптист Садуги тази социална селективност не е прерогатив само на хората, а "стратегия за справяне със стареенето, която може би винаги е съществувала, откакто сме примати", както при хората, така и при макаците.