Димчева уточни, че творецът пристига във Варна през 1888 г. по покана на брат си Христо. Идеята била да прави морски бани. Славейков бил запленен от Варна, като всички негови впечатления са описани в пътепис, останал обаче непубликуван, допълни Димчева.
По думите й творецът е успял да открие различните лица на града и е останал впечатлен от морската стихия и Морската градина. В същата година той публикува стихотворение, посветено на морето. Доста по-късно – през 1926 г., Емануил Мутафов пише статия за морето и Пенчо Славейков и обяснява как творецът се е отнасял към тази стихия, допълни Димчева. Според Мутафов, ако при Вазов морето е поетично мечтание, при Славейков то е образ, описващ собственото му душевно състояние.
Варненци много са уважавали Славейков, каза още Димчева и уточни, че и днес отношението към твореца, който е смятал четенето за свещенодействие, е с огромен респект. Тя изтъкна, че той е голяма личност, оставила своя следа не само в литературата, а също в театъра, библиотеката, музиката, изобразителното изкуство.