Мария Лилова от Регионалния исторически музей в Плевен разказа каква е плевенската следа в Априлското въстание

Каква е плевенската следа в Априлското въстание разказа уредникът в отдел „История на България 15. – 19. век“ в Регионалния исторически музей (РИМ) Плевен Мария Лилова. Тя беше гост в Националния пресклуб на БТА в града по повод представянето на списание ЛИК, посветено на 150 години от избухване на Априлското въстание.
Лилова разказа, че Плевен е бил включен в Първи (Търновски) революционен окръг. Въпреки че в самия град не избухва масов бунт, поради засиления турски гарнизон и превантивните арести след арабаконашкия обир, плевенчани се включват в четите, които действат в други райони на страната. Участието на Плевен в събитията около Априлското въстание е свързано с личности, които оставят своята следа както в Ботевата чета, така и в ръководството на революционната организация.
Хаджи Бенчо Николов е един от по-възрастните Ботеви четници. Той е роден в Плевен на 18 октомври 1836 г. Произхожда от занаятчийско семейство с добро материално положение. Пътува често до Румъния, а през 60-те години се преселва в Турну Мъгуреле, като през повечето време с него е синът му. Там отваря собствен дюкян за шиене и продажба на кожуси. В Румъния той се сближава с друг плевенски търговец и виден революционен деец, приятел на Христо Ботев и най-близък съратник на Васил Левски - Данаил Попов.
Хаджи Бенчо е един от 25-те четници, които се присъединяват към Ботевата чета от Турну Мъгуреле. Участва в първото голямо сражение при Милин камък на 18/30 май, в което е ранен. Поради липса на информация се предполага, че е сред загиналите 70 четници, на които съдбата е неуточнена.
Друг Ботев четник, свързал името си и с Плевен е Прокопи Дянков. Той е роден в Свищов на 19 февруари 1851 г. Първоначално учи в класното училище в Свищов, а след това в Николаевската гимназия в Русия до 1871. В Одеса се запознава с Христо Ботев. През 1875 г. емигрира в Румъния, където отново среща Ботев и е привлечен от него в национално-освободителната борба. Десятник е в четата му. Качва се на парахода "Радецки" на 16 май в 9:30 ч. при Бекет. Участва във всички сражения до разпокъсването на четата след битката при село Лютиброд. След разгрома на четата, докато се лута из Балкана, намира убежище в пещера, но овчарчето, което изпратил за храна, го предава. Прокопи Дянков е от подсъдимите на първия русенски процес, където е осъден на доживотна каторга в крепостта Акия (днешен Израел).
След Освобождението живее в Плевен от 1889 г., където създава семейство. Къщата му е била на мястото на днешната Стоматология. Участва в първата комисия за установяване лобното място на Христо Ботев. Умира на 22 юли 1927 г. в Плевен.
Друг революционер, свързан с Плевен, е Стоян Заимов. Между 1871 и 1873 г. участва дейно в основаването и дейността на Хасковския частен революционен комитет. Осъден е на заточение в Диарбекир. Успява да избяга и се добира до Румъния. Там се запознава с Любен Каравелов, Христо Ботев и други видни революционери, включвайки се активно в дейността им.
На 12 август 1875 г. Заимов е избран за член на обновения БРЦК. На това заседание ръководството взима решение за въстание и възлага на Заимов да осъществи плана за подпалване на Цариград, за да бъде улеснено замисленото Старозагорско въстание. Пръв помощник му е Георги Бенковски.
Стоян Заимов е сред основателите на Гюргевския революционен комитет, който подготвя Априлското въстание. Заимов е определен от комитета за главен апостол на Трети (Врачански) революционен окръг. Тук той създава устав и подпомага финансирането на други окръзи. От януари до май 1876 агитира в Оряхово, Лом, Берковица, Бяла Слатина, Плевен, Орхание и София, но отказва да вдига Врачанския окръг на бунт. 
След потушаването на въстанието е заловен и получава смъртна присъда. Тя е заменена с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д'Акр (днес Акра или Акия, Израел). Освободен по общата амнистия след Санстефанския мирен договор и се завръща в България.
През 1892 г. е избран за председател на комитета "Цар Освободител Александър ІІ", чиято основна задача е да събере средства за построяване паметник на Александър ІІ и създаването на дом за българските ветерани, поборници и опълченци. В периода 1903-1907 г. комитетът изгражда паметника на цар Освободител в София, Параклис-мавзолея и Скобелевия парк в Плевен, превръща в музеи къщите, в които е бил щабът на руската армия и самият император през войната, в Плевен, Пордим, Горна Студена и Бяла.
От 1908 г. до смъртта си 1932 г. живее и работи в Плевен, където е назначен за директор на Управлението на Военно-историческите къщи музеи и паметници.