По думите на авторката идентичността на човек отслабва пред страховете му, особено когато нямат обяснение. „Смъртта винаги е била основна мисъл в ежедневието ми. Въпроси като „Какво има след това?“ и „Има ли нещо изобщо?“, винаги са ме завладявали. Смятам, че отговорите ще останат неизвестни, докато краят не настъпи. „Има ли живот преди смъртта?“, казва тя.
Според Марина Пъшева ние, хората сме обсебени от страховете си, било то материални или духовни. Тя отбелязва, че често не можем да живеем живота си заради тях. Сякаш е паднало було над съзнанието ни и от него не можем да видим настоящия момент. „До голяма степен скелетите в картините ми олицетворяват последните три години, в които съм рисувала - периодът, в който разбрах, че баща ми е слаб, че не е добре, че умира и след смъртта му. Символ са на това как съм усещала света тогава и как го усещам сега – нежива“, посочва художничката.Марина Пъшева е родена през 1997 г. Завършила е Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография с графичен дизайн и е студент на Националната художествена академия със специалност „Текстил – изкуство и дизайн“. Развива се в сферата на текстилната скулптура и живописта. Черпи вдъхновение от тъмнината и иронията в живота. Изследвайки спектрите им създава макабрично-наивистични скулптури и картини, чрез които префасонира травмата и болката. Смъртта е преобладаваща тема в творчество й. Участвала е в няколко съвместни изложби и има една самостоятелна.
/ВСР