Марсоход на НАСА е открил потенциални следи от древен живот на Червената планета

Проба, взета от марсохода на НАСА „Пърсивиърънс“ (Perseverance) от пресъхнало речно корито в кратера Джезеро, може да съдържа доказателства за древен микробен живот, съобщиха от Американската космическа агенция, цитирани от Синхуа.
Пробата, наречена „Сапфирен каньон“, е взета миналата година от скала с името „Водопадите Чеява“ и съдържа потенциални биосигнатури, сочи проучване, публикувано в списание „Нейчър“.
Потенциалната биосигнатура представлява субстанция или структура, която може да има биологичен произход, но са нужни допълнителни данни и изследвания, преди да се направи заключение за наличието или отсъствието на живот, отбелязват от НАСА.
Марсоходът открива мястото „Водопадите Чеява“ през юли 2024 г., докато изучава формацията Bright Angel – група скали, разположени по северните и южните краища на долината Неретва. Тази древна речна долина, с ширина около 400 метра, е била издълбана отдавна от води, насочващи се към кратера Джезеро.
„Откритието на „Пърсивиърънс“ е най-близкото, което сме постигали до намирането на живот на Марс. Идентифицирането на потенциална биосигнатура на Червената планета е революционно и ще ни помогне да разберем Марс по-добре“, казва Шон Дъфи, изпълняващ длъжността администратор на НАСА.
С научните си инструменти роувърът установява, че седиментните скали на формацията са изградени от глина и утайка, които на Земята отлично запазват следи от микробен живот. Те са също богати на органичен въглерод, сяра, оксидирано желязо и фосфор.
„Комбинацията от химически елементи, които открихме във формацията Bright Angel, може да е осигурявала богат източник на енергия за микробен метаболизъм“, обяснява Джоел Хуровиц от Университета в Стоуни Брук, Ню Йорк, водещ автор на проучването. „Но това, че виждаме убедителни химически сигнатури, не означава автоматично, че става дума за потенциална биосигнатура. Необходимо е да анализираме внимателно какво могат да означават тези данни“, добавя той.
„Сапфирен каньон“ е една от 27-те скални проби, които роувърът е събрал след кацането си в кратера Джезеро през февруари 2021 г.