Пет от седемте различни органични съединения, чието наличие е потвърдено от шестколесния марсоход в проба от скала, образувала се в пресъхнало дъно на езеро, близо до екватора на планетата, никога преди това не са били идентифицирани на Марс, казват авторите на изследването, публикувано в сп. „Нейчър къмюникейшънс".
Експериментът също така загатва за наличието на друго органично съединение, което има структура, подобна на прекурсорите на ДНК - молекулата, която носи генетичната информация в живите организми на нашата планета.
Органичните съединения - молекули, съставени предимно от въглеродни атоми, свързани с други елементи, формират структурната основа на целия живот на Земята. Общият брой на тези, които вече са идентифицирани на Марс, е десетки.
Учените обаче отбелязват, че всички тези съединения са могли да се образуват чрез небиологични процеси.
Подобно на Земята и другите планети в Слънчевата система, Марс се е формирал преди около 4,5 милиарда години. В началото на своята история Червената планета е била по-топла и по-влажна от студеното и сухо място, което е днес. Изследователите изчисляват, че скалата, от която марсоходът е взел проба - седимент, отложен от течаща вода, датира отпреди поне 3,5 милиарда години.
„Все още не можем да кажем, че на Марс някога е имало живот, но нашите открития предоставят допълнителни доказателства, че той е бил годен за обитаване свят по времето, когато е възникнал животът на Земята", казва астробиологът и планетарен учен Ейми Уилямс от Университета на Флорида, член на научния екип на „Кюриосити" и водещ автор на изследването.
Окончателното идентифициране на доказателства за минал живот в момента би изисквало връщането на скални проби на Земята за тестване. „За да бъдем ясни, настоящото изследване не открива доказателства за живот, но продължаваме да изясняваме кои молекули-градивни елементи са били налични на Марс", допълва Уилямс.
„Кюриосити" кацна през 2012 г. в кратера Гейл, който се е образувал в резултат на древен удар върху марсианската повърхност. Роувърът е провел описания в изследването експеримент през 2020 г. в област от кратера, където изобилието от глинести минерали показва, че на мястото е имало вода. Ако някога на Червената планета е съществувал микробен живот, водните басейни биха били вероятно местообитание.
Глинестите минерали могат да запазят органичните молекули по-добре от другите минерали, което ги прави подходяща цел за откриване на такива съединения, обяснява Ейми Уилямс.
Експериментът е проведен с помощта на инструмент на роувъра за анализ на проби на Марс.
Изследването потвърждава, че по-голямо и по-сложно органично вещество, наречено „макромолекулярен въглерод", е налично и запазено на мястото, където „Кюриосити" е взел проба от скалата, въпреки суровите радиационни условия на планетата. Експериментът също така е довел до получаването на по-малки органични молекули от процес на разграждане на по-сложната органична материя, които досега не са наблюдавани на Марс, отбелязва Уилямс.
„Роувърът „Кюриосити" е конструиран, за да търси обитаеми среди, където животът на Марс би могъл да съществува. Настоящото изследване показва, че средата на Червената планета е била годна за обитаване в древността и е разполагала с необходимите съставки за живота такъв, какъвто го познаваме", казва Ейми Уилямс.
Миналата година учените обявиха, че скална проба, взета в различен кратер от друг марсоход на НАСА - „Пърсивиърънс", съдържа характеристики, които може да са се образували при формирането на скалата чрез химични реакции с участието на микроби.
Роувърите на НАСА са в челните редици на изследванията за обитаемостта на Марс, включително откриването на органични вещества.
„Въпреки че не можем да кажем дали тази органична материя произхожда от геоложки процеси, падане на метеорити или живот, нашето изследване предполага, че ако на Марс е запазено сложно органично вещество, останало от форми на живот, би трябвало да можем да го открием с настоящите и бъдещите инструменти на роувърите", казва в заключение Ейми Уилямс.