Истината е далеч от фантазията. Сигурността, която получаваш в близостта, е нещо, което всеки един от нас би бил щастлив да живее, казва пред БТА Мартин Каров. Той е режисьорът на "Безопасни връзки“ – най-новото заглавие в афиша на Сатирата по пиесата на Жерар Лозие – „Амюзбуш/В ляво от асансьора“.
"Главният ни герой е художник, който прекарва живота си във фантазии, мечтаейки за страхотна, почти средновековна любов. Голямо влюбване, последвано от страшно много страдания, борба, доказване, перипетии, тайни – скрити или явни. В един момент, когато той получава всичко това на живо, чрез един неслучаен флирт, с една голяма кабаретна актриса, всъщност получава цялата тази опасна любов... Накрая, преживявайки я, осъзнава, че истината не е там“, разказва режисьорът.
По думите му това е игрово представление, което е "пиршество на актьорския талант и на взаимоотношенията между актьорите".
"Сюжетът разказва за три двойки и три различни връзки, начин на взаимоотношения между хората, които се сблъскват чрез недоразумения. Разкривайки и казвайки си истината един на друг, накрая те стигат до прошка. Стигат до някакво по-високо ниво на свързаност... Надявам се, чрез недоразуменията и чрез смеха, хората да видят, да припознаят себе си, да припознаят собствените си срещи и болки“, казва Мартин Каров.
"Безопасни връзки“ е 399-ата премиера в историята на Сатиричния театър. Преводът е на Пламен Дончев. Сценографията е на Кирил Наумов. Ролите изпълняват Явор Борисов, Албена Михова, Рада Кайрякова, Екатерина Георгиева, Мартин Желанков, Симеон Гълъбов. Драматург е Богдана Костуркова, а помощник режисьор – Александра Иванова.
Мартин Каров пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за "Безопасни връзки" като комедия на недоразуменията и като ситуационна комедия, и като психологическа комедия, за играта между истина и преструвка, интимност и социална поза, за място за една камерна човешка история в днешния свят на свръхкомуникация, и за музиката в представлението.
В центъра на пиесата е играта между истина и преструвка, интимност и социална поза. Как разпределяте този баланс на сцената?
- Много е интересно, защото главният ни герой е художник, който прекарва живота си във фантазии, мечтаейки за страхотна, почти средновековна любов. Голямо влюбване, което е последвано от страшно много страдания, борба, доказване, перипетии, тайни – скрити или явни. В един момент, когато получава всичко това на живо, чрез един неслучаен флирт, с една голяма кабаретна актриса, всъщност той получава цялата тази опасна любов... Накрая, преживявайки я, осъзнава, че истината не е там. Истината е далеч от фантазията. Сигурността, която получаваш в близостта, е нещо, което всеки един от нас би бил щастлив да живее...
Ако говорим по-конкретно за взаимоотношенията между героите, там какъв е прочитът? Това е комедия на недоразуменията или има по-дълбоки коментари за човешката самота...
- Мисля, че не съм търсил дълбокия коментар, въпреки че той стои през цялото време. Сюжетът разказва за три двойки и три различни връзки, начин на взаимоотношения между хората, които се сблъскват чрез недоразумения. Разкривайки и казвайки си истината един на друг, накрая те стигат до прошка. Стигат до някакво по-високо ниво на свързаност... Надявам се, чрез недоразуменията и чрез смеха, хората да видят, да припознаят себе си, да припознаят собствените си срещи, болки и така нататък...
Жерар Лозие е майстор на диалога. Как подходихте към неговия ритъм и хумор? Оставяте ли пиесата да води сама себе си или има друга режисьорска концепция?
- Аз като актьор много обичам игровия театър, така че това е игрово представление, което се надявам да е пиршество на актьорския талант, на взаимоотношенията между актьорите. Така че много разчитам, че те ще го оживят чрез играта помежду си, чрез интересно и добре изработени гегове, които владеят много добре.
Както виждате, средата е много условна, тъй като всяка нормална ситуационна френска комедия е изключително бърборива, с много подробен, дълъг и сложно конструиран текст, с много отварящи се врати, асансьори, етажи, балкони и така нататък. Докато аз съм решил всичко много условно и игрово, и мисля, че това работи точно за моята идея за лекотата между персонажите и за проследяване на връзките между тях.
Това означава ли, че има импровизации?
- Има, разбира се. Когато имаме Явор Борисов и Албена Михова, няма как да няма импровизации. Аз много разчитам, че с течение на времето ще се родят още нови и нови неща.
Ако погледнем към този текст като към някаква психологическа комедия, там какви бяха предизвикателствата към актьорите?
- Предизвикателствата бяха най-напред към Явор, тъй като неговият персонаж не излиза от сцената. Всичко се случва в неговото ателие и цялата тази група от навлизащи в живота му персонажи се изсипва в ателието, а действието се случва за един ден. Така че за него е много тежко това представление, но той просто успява като машина да го издърпа, като локомотив, и да извади точно този смисъл, за който стана думата в началото на нашия разговор.
Мартин Жаланков също е страхотен – млад, всеотдаен. Изключително талантливо момче. Той е антипод на героя на Борисов – негов съсед, грубиян, фотограф, който ревнувайки, идва да си отмъщава за ревността към приятелката си.
Получи се съвместимост между всички герои и колеги, които познавам много добре, и с които се събрахме, за да направим това представление. Ние се поканихме взаимно да направим тази премиера, и затова работният процес беше много лесен и игрив.
Ако погледнем на представлението като ситуационна комедия, по-близо сте до театъра на словото или физическата игра?
- До физическата игра, със сигурност. Много обичам игровия театър. Много ме забавлява и провокира това, че тялото и гласът могат да раждат в движение някакви неща, както и самата провокация между артистите може да ражда импровизация.
Във времена на свърхкомуникация и социални мрежи, има ли място за такава камерна човешка история?
- Има и се надявам все повече да има.
Мога да направя паралел с още няколко пиеси, които ще излязат през ноември в Сатирата, освен "Безопасни връзки", където става дума за един художник. "Брадатата графиня“ разказва за писател, а "Примадони" е за група артисти. И трите премиери говорят за твореца и за неговото място в света. Много се надявам, че това ще спечели хората, тъй като нашата професия и въобще изкуството много девалвира напоследък, много е нарушен неговият статус, и това може би ще помогне да го възстановим по някакъв начин...
Какво място заема тази постановка във Вашия път като режисьор?
- Опитах се да сметна коя поред ми е тази режисьорска постановка. В НАТФИЗ съм правил няколко дипломни спектакъла със студенти, след това поставих "И верният отговор е...", така че това петото или шестото ми режисьорско представление. Все повече ме занимава това нещо, тъй като аз много обичам актьори, много обичам да гледам актьори, да бъда отдолу, да ги ръководя, така да се каже, и чрез тях да разказвам някакви истории. Много е сладко и много ми харесва.
Като място също е важно. Имам шанса да излезе премиера в Сатиричния театър, което е моя отдавнашна мечта, така че съм много щастлив.
Като „шеф“ на музиката в Сатирата, не мога да не питам и за музиката специално в този спектакъл...
- Музиката е моята сила. Започваме представлението с изпълнение на Албена Михова, която е в ролята на кабаретната актриса Флоранс Арно. Получи се страхотно и тя изпълнява невероятно песен по мой текст и музика. Атмосферата е леко ноар, леко крими, с джазово звучене. Стои много плътно и се надявам, че ще спечели публиката – заради този кабаретно-джазов ритъм и изпълнение, придружено от звука на контрабас, цигулки и джаз барабан. Мисля, че това точно пасва на тази актриса и на тази сцена.