Мартина Ганчева: В журналистиката можеш да постигнеш всичко само ако я обичаш безусловно

Тя не пожелава журналистиката веднага, а напротив - на няколко пъти я заменя с други житейски цели. Химията се случва постепенно и започва да действа неусетно с първата й журналистическа задача като стажантка в програма „Хоризонт“ на БНР. Години по-късно след безброй анкети, новинарски емисии и сутрешни блокове е сред топ кореспондентите на БТА с местоназначение Букурещ. Така постига две мечти в една: получава работата, която обича, в страната, в която е влюбена. Според нея именно това е необходимата „съставка“, за да останеш верен докрай на професията и да издържиш на отдадеността, която изисква: „Поне при мен никога не е било водещо финансовото измерение, защото то варира според типа медия – обществена, частна, радио, телевизия и т.н. Просто много ми харесва това, което правя, това ме мотивира да продължавам напред и да понасям предизвикателствата и промените. Така взех решение да замина и за Румъния, въпреки че означаваше да заживея в друга страна,“ споделя Мартина Ганчева в подкаста БТА Паралели.
Освен да разгори старата любов към северната ни съседка с нова сила, кореспондентският пост й дава възможност да съпреживява отблизо пулса на обществените процеси в нея. Затова не крие, че искрено се ядосва на клишетата, с които говорим едни за други от двете страни на Дунава. А истината е, че ние имаме както много общо помежду си, така и се различаваме в някои аспекти на народопсихологията.
„Това, което най-силно ме впечатлява, следейки толкова много избори в Румъния, въпреки че в повечето пъти са били съпътствани от протести поради една или друга причина, е енергията на хората. Дори в изборната нощ на 25 май, когато беше балотажът за президент, и усетих накъде вървят нещата по информацията от екзитполовете, излязох с хората на улицата. В този момент те решиха да се съберат абсолютно импулсивно пред щаба на кандидата Никушор Дан, който впоследствие спечели. Това е много мощна енергия и си вадя извод, че в Румъния има много силно гражданско общество“, разказва Ганчева.
Описва го като синергия, която държи хората сплотени независимо за какво протестират – било за увеличение на учителските заплати, било за увеличаване на таксите за градски транспорт. Друго, което заслужава да се отбележи, е, че много рядко през годините на тези протести се стига до агресия, защото хората се обединяват около една кауза и я следват като едно цяло, сляло се в сплав. А работата на журналистите е дълбоко ценена и уважавана, затова никой не им пречи да си вършат работата необезпокоявано. „Нещо, което в България ми липсва, и това е една от причините, поради която уважавам румънците, също и гърци и други балкански народи, е, че – когато има някакъв проблем, хората се надигат, за да отстояват своята кауза. Докато в България сме много силни в социалните мрежи,“ прави паралели тук и там журналистката. 
Покрай среща за едно специално интервю, открива и по какво си приличаме. Той е противоречива фигура за румънците и все още действащ президент. Първо пробва да го уговори по каналния ред – с имейл до неговата администрация. След няколко опита и никакъв отговор разбира, че в това отношение румънците са като нас - политиката на мейли не работи. „Ако искаш да получиш информация, независимо каква и дали си журналист, звъниш по телефона. Това е най-сигурният начин, защото те не са по писането,“ обяснява тя. Чрез приятели журналисти стига до телефона на ПР-а му. Пише му СМС и веднага получава отговор, след което и отговор на официалния имейл. Близо седмица по-късно става ясно, че поканата й за интервю е приета, а тя за пръв път прекрачва прага на президентството в Букурещ. 
Два часа по-късно пред камерата застава самият Траян Бъсеску. Появява се в последния момент и се държи непосредствено. „Той има един специфичен дяволит, респектиращ поглед, който на моменти дори е леко плашещ за по-лабилни хора. Има здраво ръкостискане, което на мен лично винаги ми прави добро впечатление, без значение дали е на мъж или жена. Много леко вървеше интервюто, като не остана въпрос, на който да не ми е отговорил. Дори имаше два любопитни момента – единият, в който в прав текст ми каза „Нас не ни е страх от Русия“. И другото – тогава имаше някаква политическа криза около Крин Антонеску, който на първия тур на изборите в Румъния сега беше кандидат, защото двамата бяха в конфликт. Бъсеску, отговаряйки ми на въпрос, произведе новина, която изтече първо по България Он Еър, след което всички румънски телевизии я цитираха“, спомня си Ганчева. А на въпроса защо Бъсеску се съгласява, отговаря с хипотезата, че румънците много уважават хора, които говорят техния език, дори да е с грешки.
Сюжетите с водещи румънски политици не спират дотук. Следва още един. Този път е индиректно и по нейна инициатива - отново в Румъния по време на лятото. Когато е в Букурещ, обича да влиза в точно определена книжарница и докато разглежда за нови книги, вижда корица с Клаус Йоханис, който вече е действащ президент. След като я прочита по съвет на родителите си, идва решението да се захване с превода на автобиографията. Свързва се с румънското издателство, което веднага приема, но при условие, че от българска страна също се включи партньор. Тогава Мартина се сеща за Захари Карабашлиев и с негова помощ се урежда и въпросът с участието на българско издателство. „Книгата е с фокус върху изключително успешните мандати на Йоханис като кмет на Сибиу и книгата достоверно представя този период от ранната му политическа кариера, защото, докато я превеждах, сверявах и четях допълнително за голяма част от събитията, представени в нея. Като кмет той прекарва голяма част от времето си в лични срещи с хората и обиколки по места, заради което става и толкова популярен“, свидетелства тя.
Най-голямото предизвикателство в кариерата й идва една нощ в два и половина, когато получава обаждане от продуцентите, когато е водещ на предаването по Нова „Събуди се“. Съобщават й, че КОВИД-19 вече е стигнал до България. „И няма да забравя как влязох онази сутрин в ефир буквално с един бланк, на който имаше две изречения, защото колко знаехме ние за вируса – две изречения. И това може би е бил един от най-трудните ефири за мен, защото нямах информация, нито сценарий. Всичко ставаше в крачка. Рада Богданова и Нина Александрова, които бяха моят гръб тогава като продуценти, само ми подаваха в слушалката следващото име, което ще се включи по телефона или ще дойде в студиото. Така продължихме 4 или 5 часа,“ описва ситуацията тя.
Началните стъпки на Мартина в кариерата също са тежки – в буквалния смисъл. Стажът й в радиото започва с анкети, заради които мъкне със себе си по улиците магнетофон, голям колкото куфар, тъй като това е времето, когато там все още се работи на лента. Към магнетофона има и микрофон, който допълнително спъвал информационните й произведения, защото обърквал минувачите с мисълта, че ще ги снимат за телевизия.
Гледайте ни в YouTube
Слушайте ни в SoundCloud