Мащабният проект, който в момента е разгърнат на 22 локации в Казанлък, е второ издание на инициативата „Навсякъде с изкуството“. Посветен е на темата за глада, провокирана от есето „Пиеса за иките... и за българите“ на писателя Георги Марков и от откриването си през октомври е привлякъл посетители не само от Казанлък, но и от други градове. По думите на д-р Петров това е проект, който говори за съвременните проблеми – този глад, който непрекъснато изпитваме да бъдем важни, да бъдем значими и който ескалира особено ярко в социалните платформи, този проблем с отчуждението, което има в обществото ни. „Аз лично определям изложбата като едно от големите достойнства и важни крачки, които галерията миналата година реализира“, каза той. И подчерта, че предстоящото представяне на проекта в столицата е доказателство и за качествено фокусираната тема.
„Радвам се, че с колегите вече работим активно върху адаптирането на някои от творбите, които са показани тук. Ще бъдат генерирани и някои съвършено нови разкази, защото всъщност това е един голям наратив, съставен от множество микроразкази, които гравитират около темата за глада“, обясни д-р Петров. И допълни, че в есето си Марков разглежда глада не в онзи първичен смисъл, който най-често изниква в съзнанието ни като физическа нужда, а глада и като цивилизационен двигател и цивилизационен убиец.
Според д-р Пламен Петров важно значение има и лекционната програма, която екипът на галерията реализира в рамките на проекта „Глад“. „Благодарение на Министерството на културата, които финансираха част от дейностите, организирахме срещи с едни от най-важните имена на съвременната художествена сцена в България. Аз съм безкрайно благодарен, че автори като Лъчезар Бояджиев, Алла Георгиева, Атанас Тотляков и много други, откликнаха на поканата ни да се включат със свои разкази за онова, което са показали в рамките на проекта и някак си разшириха контекста не само на проекта, но и на своите произведения“, обясни той.
Директорът отбеляза, че публиката е имала възможност директно да говори с тях, да ги попита каква е била авторската идея. И допълни, че предстоят срещи и с други автори, които не са успели да се включат в лекционния цикъл до момента. „Тези срещи за мен са понякога и доста тъжни, защото като че ли в обществото в Казанлък донякъде липсва любопитство за среща с тези хора. Считам, че всяка подобна среща е изключително важна за артистите в града и това общуване би било обогатяващо за всички. Иска ми се гостите да общуват с местните художници, защото от тези срещи могат да се родят много интересни проекти и възможни партньорства“, каза още д-р Петров. Според него правенето на изкуство днес вече не е самотно занимание и идеите би следвало да се улавят в комуникация. За мен тези инициативи са смислени, защото форматът „Събота в галерията“ има своята аудитория, но ми се иска тя да се разширява, допълни директорът.
По думите на д-р Петров в Казанлък се наблюдава напредък по отношение на общуването на публиката със съвременното изкуство. Той смята, че е важно да има подобни проекти, защото светът на изкуството се разширява.
Сред достойнствата на проекта „Глад“ е, че в него Художествената галерия си партнира с други музейни институции като Национален военноисторически музей, Национален политехнически музей, Национална галерия – София, Регионален исторически музей – София, Софийска градска художествена галерия, Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски" и колекция „Peter Kogler" – Виена. „Привлякохме куратори от различни музеи, които да посочат артефакти от тях и да го поставят в контекста на темата за глада“, посочи д-р Пламен Петров. По думите му това са неща, които са много важни за екипа на културния институт. Успяхме да спечелим уважението на рофесионалната общност и тези хора да се включват абсолютно безвъзмездно, за мен, като ръководител на тази институция, това е истински успех.
В момента се работи и по третото издание на инициативата „Навсякъде с изкуството“. Куратор тази година е Мария Василева, а темата е „Изплуване“. Проектът ще бъде представен в Казанлък през октомври.