Машини за сувенирни монети популяризират историческото наследство на Кюстендил

Две модерни машини за сувенирни монети бяха поставени в Кюстендил преди дни. Те  популяризират богатото културно-историческо наследство на региона, правейки го достъпно и въздействащо за туристите, съобщиха от местната администрация. Инициативата е част от стремежа на кметството да превърне града в разпознаваем и привлекателен туристически център. Само за дни са били продадени над 300 такива монети, казаха още от Общината. 
Сувенирните монети, предлагани от новите машини, са създадени по образци на монета от времето на император Каракала и уникален жречески печат, чиито оригинали се съхраняват в експозиционните зали на Регионалния исторически музей в Кюстендил. 
"Идеята е да популяризираме всичко, което имаме в историческия музей и е открито на територията на Кюстендил", каза за БТА кметът Огнян Атанасов.  "В случая популяризираме пауталийските монети и жреческия печат", разказа той.
Една от машините за монети е разположена в Информационния център на централния площад "Велбъжд" в Кюстендил. Там срещу пет лева може да бъде закупено копие на жречески печат, който символизира Долния свят, настоящето и божествата. Печатът представлява рядък артефакт, свидетелстващ за духовния живот в античността, разказа кметът Атанасов.
В Историческия музей в Кюстендил  е поставена втората машина, която предлага монети срещу същата левова стойност. На лицето на монетата е представен храм с Асклепион (храм-светилище, посветено на Асклепий), а на гърба е ликът на император Каракала. "Направили сме съчетание между две монети – лице и гръб", каза кметът Атанасов.
"Малко градове в България могат да се похвалят с фактa, че на тяхна територия са се секли монети още в дълбока древност. Кюстендил е един от тях", посочи още той.
В периода на Римската империя древният град Пауталия е бил значим култов, административен и балнеологичен център. Благодарение на минералните извори, търговията и стратегическото си местоположение, градът получава правото да сече собствени монети.
Монетарницата на Пауталия работи активно от II до III век. Сечените на място монети разкриват културата, статута и икономическото значение на града в римската провинция.
Пауталия сече монети 72 години – от времето на управление на император Антонин Пий (138-161 г.) до император Каракала, чието управление приключва през 217 г. Сечените от провинциалните градове монети са улеснявали търговията на местния пазар и показват преуспяването на града в икономическо и културно отношение, разказа пред БТА доц. д-р Светослава Филипова - експерт нумизмат от музея в Кюстендил.
Монетите на Пауталия са сечени само от бронз, докато тези, сечени в Рим са златни, сребърни и бронзови. Надписите върху тях, сечени от централната римска власт са на латински език, докато тези върху провинциалните монети са на гръцки.
Върху лицата на пауталийските монети е представян образът на римския император. От другата страна около представените образи е разположен надпис с името на града Улпия Пауталия. Улпия пред името на града е родовото име на император Траян, като по този начин му се е отдавала почит за създаването на града, разказаха още от музея. 
Самото име Пауталия означава "изворен град". Върху гърбовете на някои от монетите е поставен надпис пауталиотон, който означава "монета на пауталийците". Чрез него се показва значението и ролята на населението му за организацията и управлението на града.
Въпреки кратката продължителност на това монетосечене, пауталийската монетарница създава изключително богата по сюжети продукция, сред която шедьоври на провинциалното монетосечене, отражение на религиозно – естетическите вкусове на населението, разказа доц. Филипова. 
Поставянето на двете машини дава на посетителите възможност не просто да научат за миналото, а да си тръгнат с автентичен символ, вдъхновен от реални археологически находки, посочиха от Общината в Кюстендил.