Често срещана идея в научната фантастика гласи, че вселената, в която живеем, може да бъде симулация, провеждана от суперкомпютъра на напреднала цивилизация. Ново изследване на Университета на Британска Колумбия доказва математически, че това е не само малко вероятно, но невъзможно, предаде електронното издание Phys.org.
Изследователи от Университета на Британска Колумбия, съвместно с международен екип, са открили, че вселената съществува благодарение на принципи отвъд алгоритмическото разбиране. Резултатите са публикувани в Journal of Holography Applications in Physics.
Изследването засяга свойствата на реалността. Съвременната физика е надминала обясненията на Нютон за осезаемите неща, които се движат в пространството. Теорията на относителността на Айнщайн е заменила Нютоновата механика. Квантовата механика отново е променила разбиранията ни. Днешната авангардна теория – квантовата гравитация – предполага, че дори пространството и времето не са фундаментални. Те произтичат от нещо по-дълбоко - от чиста информация.
Информация съществува в това, което физиците наричат „измерение на Платон“ – математическа основа, по-реална от физическата вселена, която познаваме. Именно от това измерение възникват пространството и времето.
В рамките на проучването екипът е демонстрирал, че дори чрез тази теория реалността не може да бъде описана, позовавайки се само на изчисления. Учените са използвали математически теореми, за да докажат, че пълното и съвместимо описание на всичко изисква ползването на „неалгоритмично разбиране“.
Неалгоритмичното разбиране не следва поредица от логически стъпки. То засяга състоянията, които са факт, но е невъзможно да бъдат доказани чрез изчисления.
„Доказахме, че е невъзможно да се опишат всички аспекти на физическата реалност, използвайки изчислителна теория на квантовата гравитация“, казва д-р Мир Файзал, доцент към научния факултет на Университета на Британска Колумбия и един от авторите на изследването. „Следователно, нито една изчерпателна и последователна теория на всичко не може да бъде изведена само от изчисления“.
Файзал добави, че тъй като неалгоритмичното разбиране съществува извън изчисленията, то не може да бъде симулирано, от което произтича, че не живеем в симулация.
„Всяка симулация е по своята същност алгоритмична – тя трябва да следва програмирани правила“, казва д-р Лорънс М. Краус, съавтор на проучването. „Но тъй като реалността се основава на неалгоритмично разбиране, вселената не може да бъде и никога не би могла да бъде симулация“.
Хипотезата за симулацията дълго време се е считала за непроверима и е отнасяна към философията и дори към научната фантастика, а не към науката. Това изследване я поставя категорично в областта на математиката и физиката и дава окончателен отговор, отбелязва електронното издание Phys.org.