Мечтая един ден световен критик, разглеждайки картините ми, да познае, че съм живял на Балканите, казва художникът Марин Подмолов

Мечтая един ден елитен световен критик, разглеждайки картините ми, да познае, че съм живял на Балканите в края на 20-и и началото на 21-и век. Думите на художника Марин Подмолов (1946-2024) припомнят от галерия „Сердика“, където от 8 до 26 април се открива изложба в негова памет.
„Живописта, която съвместно правим със съпругата ми, ако беше музика, би трябвало да се нарича мелодичен ортодоксален джаз – „Мадона”, „Време”. А в друго направление, общите ни работи ги определям като поетична, сюрреалистична абстракция – „Есен”, „Странни цветя”, „Торба с огън”. Често рисувам пейзажи, натюрморти, голи тела и композиции, които съвсем скромно определям като поетичен реализъм“, казва авторът.
„В последните десетилетия виждам как пластичните изкуства си влияят и проникват едно в друго, като взаимно се обогатяват. Често в живописта срещаме пластика или графични прийоми, а скулптурата ползва цветове. Като се замисля, това не е нещо ново. Достатъчно е да си припомним Египет или Древна Гърция. В същото време този микс на жанрове и стилове е тотален в изкуството като цяло – кино класиката в съвременните музикални клипове, живописта от всички епохи в киното. И колкото творците са по-информирани и талантливи, толкова художествения резултат е по-неочакван, задълбочен и значим“, казва още Марин Подмолов.
„Той е художник с изключително богат творчески диапазон и култура. Еднакво виртуозен в рисуването на фигурални композиции, стенописи, портрети, голи тела, натюрморти, пейзажи, гоблени, художествено пространствено оформление, плакати, запазени знаци, шрифтове. Независимо, че в живописта търсенията му варират от абстракция до поетичен реализъм и ортодоксални сюжети, творчеството му е много лично и лесно се разпознава“, коментират от галерия „Сердика“.
Припомнят, че батикенкаустиката (смесена техника, лично негов патент), в която неръкотворния акварелен батик контрастира с категоричните цветни петна на енкаустиката и релефа, е „подобно на пеене в катедрала, където детски гласчета звънтят и създават неповторима хармония до мощни мъжки баритони и баси, напомняйки неповторимата патина на времето“.
Марин Подмолов е роден на 18 август 1946 г. в Нова Загора. Професионалната си подготовка започва от 10-годишна възраст. Завършва художествена гимназия в София, а след това ВИИИ „Николай Павлович” – специалност „Приложна графика“ при проф. Александър Поплилов през 1974 г. Член е на Съюза на българските художници от 1976 г. От 1981 до 1991 г. е директор на художествената гимназия „Димитър Павлович” – Сливен. Участва в десетки национални изложби в София, Видин, Перник, Пазарджик, Шумен, Варна, Русе, Добрич, Ямбол, Бургас, Сливен, Габрово, Несебър, както и в международни – Париж, Лондон, Рим, Стокхолм, Сиатъл, Монреал, Токио, Варшава, Москва, Букурещ. Има близо 30 самостоятелни изложби в Сливен, Жеравна, Несебър, Нова Загора, Бургас, София, Атина, Никозия.
/ДД