Днешният облик на Медицинския университет (МУ) в Плевен е на един съвременен образователен и научно-изследователски център. Стоим изключително стабилно на картата на висшето образование у нас и в чужбина. Това каза в интервю за БТА ректорът проф. д-р Добромир Димитров по повод 50-годишния юбилей, който чества днес висшето училище. По думите му всяка година над 1000 младежи избират да кандидатстват в Медицинския университет в Плевен, а в англоезичния курс на обучение кандидатите са около 650.
По повод юбилея проф. Димитров отбеляза някои от иновациите, въведени от МУ – Плевен и оказали влияние върху медицинското образование у нас и върху медицината. В Плевен за първи път започва прием на студенти в англоезичен курс на обучение по „Медицина“, предстои и първи прием на медицински сестри с обучение на английски език и други. В областта на медицината се отбелязват първите лапароскопски операции в гинекологията, въведени от акад. Григор Горчев и екипа му, първите роботизирани операции в областта на урологията и обща хирургия и т.н.
Проф. Димитров подчерта и реализираните успешни проекти с европейско и национално финансиране, довели до обогатяване на материалната база на университета.
Следва пълният текст на интервюто.
Проф. Димитров, всяка една годишнина е повод за равносметка. Поглеждайки назад в половинвековната история на Медицинския университет в Плевен, какво бихте отличили като най-значими постижения, успехи и иновации на висшето училище, което ръководите?
- Годината на юбилея е време за равносметка и за анализ на случилото се до момента. От историческа гледна точка 50 години е един кратък период от време, но за нашата Алма матер това е период на развитие, изграждане на структурата, на реализиране на множество проекти и идеи. Началото на университета ни е поставено като факултет към Медицинска академия в София през 1974 г. По-късно ставаме Висш медицински институт и сега сме Медицински университет с четири факултета – Медицина, Здравни грижи, Обществено здраве и Фармация.
Бих разделил постиженията през тези години в две основни направления – в областта на медицинското образование и в клиничната практика. В медицинското образование имаме няколко съществени примера за сериозна иновация от гледна точка на нововъведенията – такъв пример е въвеждането на проблемно-базираното обучение през 1999 г. Тук за първи път в страната е въведено и англоезичното обучение на студенти по медицина – този акт променя медицинското образование не само в нашия университет, но и в страната. След нашия старт и другите медицински университети започват прием в англоезично обучение на студенти в специалност „медицина“, по-късно и за "фармация". Предстои ни за първи път в страната в Медицинския университет в Плевен да започнем обучение на английски език и за медицински сестри. Имаме записани вече 12 студенти. В Плевен е разкрита и първата Катедра по обща практика, сега - по Обща медицина. Тя е първата в страната, изготвила национална програма за обучение на лични лекари. За съжаление, тази година Министерството на здравеопазването ни лиши, по неясни причини, от възможността да имаме държавна изпитна комисия за Обща медицина. Остана само една за цялата страна – в Медицинския университет в Пловдив.
В областта на медицинската практика примерите за принос на нашия университет са много ярки. Те са свързани най-вече с въвеждането и развитието на минимално инвазивната и роботизираната хирургия. Плевенските ортопеди са едни от първите в страната, които прилагат артроскопия на колянна и на раменна става. Първите лапароскопски операции в гинекологията се въвеждат от екипа на акад. Григор Горчев преди над 20 години. Първата роботизирана операция в Югоизточна Европа е осъществена от акад. Горчев и неговия екип. От плевенски екипи са извършени и първите роботизирани операции в областта на урологията и общата хирургия. Преди десет години в Плевен въведохме фокусираната ултразвукова хирургия. Това са само част от примерите за това на какво се дължи съвременния облик на Медицински университет - Плевен през изминалите 50 години, за нашия принос в развитието на медицинското образование, наука и практика.
Къде е Медицинският университет в Плевен на картата на висшето образование у нас, а и в чужбина?
- Днешният облик на Медицинския университет в Плевен е на един съвременен научно-изследователски и образователен център. Стоим изключително стабилно на картата на висшето образование у нас и в чужбина. Всяка година над 1000 кандидат-студенти избират да кандидатстват тук, а в англоезичния курс на обучение чуждестранните кандидат-студенти са поне 650, от които приемаме между 250 и 300.
Множество водещи чуждестранни учени са наши партньори в различни проекти и научни форуми, което също е атестат, че университетът се намира на високо европейско и световно ниво. Акредитацията от Американския колеж по хирургия на Телекомуникационния ендоскопски център ни превърна в единадесетата институция в Европа с такъв тип акредитация.
В последните години, въпреки пандемията от КОВИД-19 и трудната политическа и икономическа среда, МУ-Плевен реализира успешни проекти с европейско и национално финансиране. Как те обогатиха материалната база на висшето училище и допринесоха за обучението на студентите ви?
- През този период реализирахме два големи европейски проекта и множество национални, което беше предизвикателство за нас по отношение на провеждане на научно-изследователската и развойната дейност. Големият пример тук е Центърът за компетентност „Леонардо да Винчи“. Предстои ни в началото на ноември да подпишем договор за втори етап на финансиране на Центъра за компетентност. Изпълнението на проекта ни донесе номинация от страна на българското правителство за една от големите европейски награди Regiostars, което е атестат за добре свършената работа.
Закупуването на съвременни принтери, биопринтери, апарат с изкуствен интелект за ранно доказване на кожен карцином и други високотехнологични решения вдигат нивото на нашия университет, но и на университетските ни болници, защото те са партньори в по-голямата част на проучванията. Всичко това доведе и до избора на Медицинския университет в Плевен през 2022 г. за изследователско висше училище, едно от деветте в страната. Трябва да отбележим и постоянното увеличение на броя на реферираните научни списания, в които успяваме да реализираме близо 200 научни труда от нашите научно-изследователски екипи всяка година.
Кои специалности са най-предпочитани от кандидат-студентите?
- Най-желаните си остават магистърските специалности „Медицина“ и „Фармация“. Голям интерес кандидат-студентите проявяват към бакалавърските специалности „Помощник-фармацевт“ и „Медицинска козметика“, както и новата специалност „Кинезитерапия“. При бакалавърските специалности пречупихме кривата и имаме по-висок прием. За първи път приехме 100 медицински сестри благодарение на увеличения прием, който ни даде Министерството на образованието и науката. Интересът към нашите специалности зависи от държавните регулации и подкрепа. Професията на медицинската сестра и акушерката не са така атрактивни сред младото поколение – всички виждаме по медиите скандалите с пациенти, което заедно с ниското заплащане оказва негативно влияние върху общественото мнение.
Държавата как може да повлияе върху интереса към тези специалности?
- Предвид факта, че са нужни над 20 000 медицински сестри в системата на здравеопазването в момента, това означава, че трябва да се предприемат крути мерки. Две са възможностите – едната е тези специалности да станат защитени и студентите да не плащат такса за обучение, а втората мярка е да се намали на три години курса на обучение на медицинските сестри и акушерките, както е в целия Европейски съюз.
Къде намират реализация завършващите университета и намалява ли тенденцията на „изтичане“ на кадри зад граница?
- Нашият анализ показва, че изтичането на кадри не е толкова осезаемо. Едва около 15-20% от завършващите Медицински университет - Плевен не се реализират в страната. Увеличава се частта на завършващите, които остават в България, в региона, което се дължи и на многото частни болници, на възраждането на много от областните болници в Северна България, както и на увеличаване на заплащането на младите лекари и промените в специализациите.
Докъде стигна проектът за разкриване на Факултет по ветеринарна медицина? Кога да очакваме първия прием на студенти по тази специалност?
- Този месец, в който честваме юбилея на университета, Националната агенция по оценка и акредитация взе решение за разкриване на Факултет по ветеринарна медицина. Предстои подаване на документи към Министерски съвет, защото има още две стъпки до разкриването на новия факултет – решения на Министерски съвет и на Народното събрание. Преминахме успешно и първата акредитация. Първите студенти по ветеринарна медицина ще бъдат приети за академичната 2025/2026 г.
Ще Ви върна отново към годишнината с въпроса какъв е вашият първи личен спомен за Медицинския университет в Плевен?
- Може да с каже, че съм израснал с Медицинския университет в Плевен. Майка ми е родом от плевенско село и когато пътувахме нататък, минавахме покрай сградата на Висшия медицински институт тогава. Вкъщи сме се шегували, че това ще е моят университет и след години тази мечта се сбъдна. Моето сърце затуптя с академичната общност в плевенската Алма матер.
Какво си пожелавате за 50-годишния юбилей на Медицинския университет?
- Пожелавам на всички бивши и настоящи ръководители, преподаватели, лечители, студенти и служители, на нашите партньори и съмишленици здраве, сили и вдъхновение. Да продължават да бъдат дейни и добри хора, да действат с размах, да работят за промени медицинската практика и образование в страната, носейки в сърцето си плевенския Медицински университет.
Проф. д-р Добромир Димитров поема управлението на Медицинския университет в Плевен като негов ректор в началото на 2021 г. Той е възпитаник на висшето училище. Проф. д-р Димитров е лекар със специалност „Обща хирургия“ с интереси в областта на онкологията, лапароскопската и роботизираната хирургия и фокусираната ултразвукова хирургия. Участвал е в реализирането на най-значимите иновационни проекти на висшето училище – въвеждане на проблемно-базирано обучение, сентинелна лимфна биопсия, минимално инвазивна хирургия, роботизирана хирургия, ХАЙФУ хирургия, изграждане на Центъра за компетентност „Леонардо Да Винчи“ и на Телекомуникационния ендоскопски център. Инициатор е за въвеждане на нова дисциплина в обучението по специалност „Медицина“ – минимално инвазивна хирургия. Проф. д-р Димитров е носител на множество награди - Млад учен на МУ-Плевен, стипендия „Джон Бризби“, стипендия на Немското академично дружество, „Млад медик на България“ за 2015 г. и „Лекар на годината 2023“ на Регионалната лекарска колегия в Плевен. Той е и почетен професор на Медицинския университет в гр Чонгчинг, Китай.
22.11.2024,
20:35
Възрастните животни намаляват в световен мащаб, предупреждават учени
22.11.2024,
19:30
Рядка картина на Караваджо ще бъде показана за първи път в Рим
22.11.2024,
17:55
В Плевен завърши Общинският етап на ученическите игри по баскетбол
22.11.2024,
15:40