Месото не е било на почит в менюто на австралопитека, показва ново проучване

Месото не е било на почит в менюто на австралопитека, смятан за древен предшественик на човешкия род, предаде Ройтерс, като цитира нови проучвания. 
Включването на продукта в хранителния режим е било важен етап от човешката еволюция, потенциален катализатор на постижения като увеличаване на размера на мозъка.
Учените обаче се затрудняват да определят кога е започнала консумацията и кой пръв е опитал месото.
Новите изследвания предоставят първите преки доказателства, че австралопитекът е консумирал много малко или никакво месо, като е разчитал на растителна диета. Проучването определя на базата на химическия състав на зъбния емайл хранителния режим на седем индивида от вида австралопитек от Южна Африка, датиращи отпреди 3,7 - 3,3 милиона години.
"Месото вероятно е изиграло значителна роля за увеличаване на капацитета на черепа - за развитието на по-голям мозък, по време на човешката еволюция. Животинските ресурси осигуряват висококонцентриран източник на калории и са богати на основни хранителни вещества, минерали и витамини, които са от решаващо значение за подхранването на големия мозък", казва Тина Людеке от Института "Макс Планк” по химия в Германия и университета във Витватерсранд в Република Южна Африка. Тя е водещ автор на изследването, публикувано в списание "Сайънс".
"Нашите данни оспорват предположението, че месото е било ключов компонент от диетата на австралопитека, въпреки че някои екземпляри са открити заедно с каменни инструменти и кости с белези от нарязване", казва Людеке.
Констатациите предполагат, че консумацията на месо е започнала на по-късен етап, може би от последващи популации на различни видове австралопитеци или от други видове в човешката еволюционна линия, наричани общо хоминини, отбелязва Ройтерс.
Австралопитеци са обитавали Източна и Южна Африка преди около 4,2 - 1,9 милиона години. Нашият вид Хомо сапиенс се появява преди около 300 000 години.
Седемте изследвани индивида са били вегетарианци.
"Макар че е възможно понякога да са консумирали месо, подобно на съвременните нечовекоподобни примати като шимпанзетата и павианите, нашите данни показват, че диетата им се е състояла предимно от растителни ресурси", казва Людеке.
Възможно е това да е включвало плодове, листа от дървета и някои цъфтящи растения в саваната, отбелязва изследователката.
Австралопитекът е имал маймуноподобни черти на лицето и мозък с размер около една трета от този на нашия вид, както и сравнително дълги ръце с извити пръсти, подходящи за катерене по дърветата. Той е стоял на два крака и е ходил изправен. "Дава изключително важни сведения за еволюцията на придвижването на два крака и ранното използване на инструменти. Въпреки че мозъците им са били по-малки от нашите, относителният им размер е бил малко по-голям от този на съвременните шимпанзета", допълва Тина Людеке.
Най-известната вкаменелост на австралопитек, наречен Луси, е открит в Етиопия през 1974 г. и е на възраст около 3,2 милиона години, припомня Ройтерс. Индивидът вероятно е бил от женски пол, с височина около един метър. Мъжките са били малко по-големи. Луси е принадлежала към вида Австралопитекус афаренсис. 
Седемте индивида в изследването вероятно са представители на близкородствения вид Австралопитекус афаренус.
Химичният състав на консумираната храна се вгражда в тъканите, включително в твърдите части като зъбния емайл, които са благоприятни за фосилизация. Изследователите са анализирали седем вкаменени молари, открити в пещерите Стеркфонтейн край Йоханесбург, част от южноафриканската област Люлка на човечеството, известна с откриването на фосили на ранни хоминини.
Съотношението на изотопи на елемента азот в зъбите на австралопитеците са анализирани с фосили на тревопасни животни в същата екосистема като антилопи, а не с месоядни животни като хиени, леопарди и саблезъби котки, отбелязва Ройтерс.
Най-ранните доказателства за възможна консумация на месо при хоминините включват животински кости със следи от рязане, датирани отпреди 3,4 милиона години в Етиопия. Спорно е дали представляват разфасоване на месо, припомня Ройтерс.
Откритието, че австралопитекът, чийто мозък е по-малък от този на по-късните хоминини, "не е консумирал значителни количества месо от бозайници, е в съответствие с хипотезата, че промяната в начина на хранене е изиграла роля за увеличаването на размера на мозъка", казва съавторът на изследването Алфредо Мартинес-Гарсия, ръководител на лабораторията по органична изотопна геохимия към Института "Макс Планк" по химия.
"Ако бяхме установили, че австралопитекът е консумирал значителни количества месо, щяхме да сме на мнение, че последвалото разширяване на черепния обем при други видове хоминини не се дължи на началото на консумацията на месо", добавя Мартинес-Гарсия.
Консумацията на месо може да е допринесла и за увеличаването на физическия ръст, намаляването на размера на червата, социалната сложност и използването на инструменти сред хоминините.
"Остават критичните въпроси: кой пръв е започнал да яде месо, кога е започнал и кога то се е превърнало в достатъчно значим ресурс, за да стимулира морфологичните адаптации?", отбелязва Людеке, цитирана от Ройтерс.