Местни жители и учени се грижат за критично застрашен вид саламандър в Мексико

Десетилетия наред Фройлан Кореа се прехранва с риболов в езерото Пацкуаро, Мексико. Сега рибарят помага за спасяването на ачоке - застрашен ендемичен вид воден саламандър с удивителната способност да регенерира органите си, предаде АФП. 
Под въздействието на комбинирания ефект от прекомерния риболов, замърсяването и понижаването на нивото на водата, земноводното със зеленикаво-кафява кожа с черни петна, чиито външни хриле наподобяват грива, е включено в Червения списък на застрашените видове на Международния съюз за опазване на природата (IUCN). Видът е класифициран като "критично застрашен" - точно преди категорията "изчезнал в дивата природа".
За да го спасят, биолози от щата Мичоакан решават да включат коренното население на Сан Херонимо Пуренчекуаро в проект за размножаване на животното срещу възнаграждение.
"Преди имаше много ачоке. Сега новото поколение вече не ги познава", казва Фройлан Кореа.
Шестдесетгодишният мъж, за когото езерото няма тайни, защото е ловил различни видове риба в него в продължение на години, сега се занимава със събирането на яйца от този вид саламандър. 
Яйцата след това се пренасят от биолога Родолфо Перес в неговата лаборатория в Университета на Мичоакан, където се излюпват с надеждата да се увеличат шансовете им за оцеляване. 
Когато пораснат, земноводните се поверяват на рибарите, които се грижат за тях, докато станат готови да бъдат пуснати обратно в езерото.        Ачоке принадлежи към рода Ambystoma изучаван от специалистите заради необичайната му способност да възстановява осакатените си крайници и части от органи като мозъка и сърцето. 
Той е братовчед на мексиканския аксолотъл, който живее в района на езерото Сочимилко в южната част на Мексико, и чието изображение от 2021 г. е на банкнотата от 50 песос.       От предиспанската епоха саламандрите ачоке се използват като храна и лекарство - в супа или сироп, от местните жители срещу респираторни заболявания.  
Според легендите на село Пацкуаро, ачоке първоначално е бил зъл бог, който се е криел в тинята на езерото, за да избегне наказанието на други божества.
Днес той е застрашен от изчезване, предупреждава Родолфо Перес, който се стреми да излюпи колкото се може повече яйца с помощта на местните жители. 
"Това ни коства много труд", признава изследователят, като допълва, че основното препятствие е да бъдат компенсирани рибарите, тъй като саламандрите изискват постоянна грижа. 
"Не можем да пропуснем и един ден, без да дойдем, иначе те умират. Независимо дали вали, гърми, дали е празничен ден, ние трябва да сме там", казва Кореа.       Резултатът от сътрудничеството между учени и местни жители е "стабилна" популация от ачоке, наброяваща между 80 до 100 индивида, в съвсем малък кът от езерото, обяснява Луис Ескалера, друг изследовател от Университета на  Мичоакан. 
"Това е малка победа, въпреки че броят им остава много нисък, отколкото преди десетилетия", допълва ученият.