„Между любовта и литературата“ разкрива любовната история на писателя Илия Волен и съпругата му Цонка Христова, каза за БТА проф. Дамянова

Книгата „Между любовта и литературата“ разкрива любовната история на писателя Илия Волен и неговата съпруга Цонка Христова, като представя писмата, които той е изпращал до нея. Това разказа за БТА проф. Румяна Дамянова от Института за литература, критик и автор на „Илия Волен. Литературни анкети“ (1980). Съставител на книгата „Между любовта и литературата“  е синът на двамата влюбени Христо Стаменов.
Писмата съдържат личната изповед и любовта на писателя, облечени в думи. Те са запазени от Цонка Христова и показват една тежка, драматична и романтична история, обясни проф. Дамянова.
“Може ли нещо да убие любовта ни – хора, пространство, време? Не! Дори смъртта не ще я победи, защото, почакай, мила, аз ще я обезсмъртя – Бог ми е дал сила и средства за това”, пише самият Илия Волен в едно от писмата си.
Цонка Христова е била омъжена за директора на училището, в което е преподавала, и се е запознала с Волен, когато той отива да чете стихове като млад поет. Двамата се увличат един по друг и трудно крият чувствата си, преди да се оженят. Тогава обществото е било много сдържано към този тип отношения и връзки, отбеляза професорът. Илия Волен и Цонка Христова са сключили брак през януари на 1942 г.
Тя разказа, че когато е писал писма, Илия Волен ги е слагал във втори плик, адресиран до поета Атанас Далчев,  с когото е бил близък. Далчев ги е предавал на Цонка, като е знаел за какво става дума. По думите на проф. Дамянова, това говори за конспирация, с която приятели са се опитвали да опазят любовта.
Двамата влюбени са подчертавали и букви от книги, и думи от писма, които, сглобени заедно, предават друго послание. Той ѝ е писал открито, така че тя е можела да чете писмата пред семейството си. Обръщал се към нея с „госпожице“ или „госпожо“ и е разказвал различни неща, разказа още професорът, като допълни, че влюбените по света винаги намират различни начини да се свържат.
За любовта на родителите
Дълго време писмата между баща ми и майка ми седяха вкъщи, но не смеех да ги прочета, каза за БТА Христо Стаменов, синът на Илия Волен и Цонка Христова.
Когато реших да ги разгледам, разбрах, че те напомнят на роман със своята история и интрига. Показват и много от ежедневието и размислите на писателите от 30-те и 40-те години, които са били в приятелски отношения с баща ми, обясни Стаменов. Сметнах, че писмата трябва да бъдат публикувани, защото са свидетелство за историята и времето, в което е живял Илия Волен, въпреки че не са били предназначени за това, допълни той.
В увода на „Между любовта и литературата“ Стаменов пише: „Върху кутията, в която седяха писмата, към края на живота си, майка ми беше написала следните думи, адресирани до мене: „Ице, запази ги и раздай на хора, които се интересуват от него.“
Истории от миналото на българския литературен свят
Освен демонстрация и борба за любов, писмата разказват много от историята на културния и литературния свят в България, каза проф. Дамянова.
По думите й в едно от писмата се разказва как Волен работи в Народния театър като библиотекар, откъдето често се прибира с поета Николай Лилиев, с когото живеят на една и съща улица. Разказва се как една вечер Лилиев казва на Волен: „Илийчо, виж този залез, няма да го видиш утре.“ Всеки ден е различен, отбеляза също Дамянова.
Най-близките приятелства на Илия Волен са с Константин Константинов и сестра му Донка Константинова, с Георги Караславов, а е много близък и с поета Атанас Далчев и неговото семейство.
Почти всяка втора вечер се събирахме в дома на Радой Ралин, заедно с изкуствоведа Димитър Аврамов, Рая и Божидар Кунчеви, а Далчев разказваше изключителни неща за 30-те години – не смеехме да го прекъснем, каза още Дамянова.
Реших да се обърна именно към Далчев да участва в моята рубрика „Илия Волен – литературни анкети“ и да сподели свои размисли за Волен, каза Дамянова. Отначало беше много скептичен и неговият близък приятел Радой Ралин ми помогна да го склоним, добави тя.
Анкетата е последното интервю на Далчев, който след месец почина. В това интервю той говори изключителни неща, разказа още професорът.
„Илия Волен е много дълбок писател. След Йордан Йовков и Елин Пелин, той е един от най-значителните ни белетристи – като стилист, майстор на фразата и особено като психолог. Той е изключително даровит, проницателен творец“, казва самият Далчев за творчеството на Волен.
„Илия Волен – литературни анкети“
Волен дълго отказваше да се вижда с мен, за да проведем интервю за „Анкетата“. Аз му звънях почти всяка седмица от август до декември, каза авторката на книгата. Аз успях да го склоня, едва когато му казах, че ако не проведем разговорите, ще бъда наказана в работата си, обясни Дамянова. Спечелих доверието му, когато той разбра колко добре съм се запознала с неговото творчество, и в продължение на месеци провеждахме срещи и интервюта заедно. Жена му присъстваше и го подкрепяше. 
В началото беше сдържан, но когато започна да ми разказва за любовта между тях, разказът му продължи четири часа без прекъсване – драматичен и силен. Дори се беше хванал за главата – зачервен, каза още Дамянова.
Илия Волен е творчески псевдоним на Марин Христов Стаменов. Българският писател (13 октомври 1905 г.  – 16 август 1982) е бил редактор на „Детско знаме“, на детското списание "Орле"., сътрудничил е на сп. “Златорог”, работил е като редактор в издателство „Български писател“, в списание „Септември“. През 1936 г. -1951 г. е библиотекар в Народния театър.