Аралско море, някога четвъртото по големина езеро в света, продължава да се свива, задълбочавайки една от най-сериозните екологични кризи в съвременната история. В отговор екип от учени от Китай и Узбекистан обединява усилията за възстановяване на екологичното равновесие в засегнатия регион, съобщава агенция Синхуа.
Разположено между Казахстан и Узбекистан, морето е загубило над 90% от първоначалната си площ от 60-те години насам, оставяйки след себе си обширни пустинни територии. Солените отлагания, покрили пресъхналото дъно, се превръщат в източник на прахови и солни бури, а деградацията на почвата и изчезването на биоразнообразието утежняват ситуацията. Екологичните последици се разпростират далеч извън Централна Азия.
През 2010 г., след въздушна обиколка на района, тогавашният генерален секретар на ООН Бан Ки-мун определи изчезването на Аралско море като „една от най-тежките екологични катастрофи в света“.
В продължение на години учени от Китай и Узбекистан си сътрудничат в различни инициативи — от съвместни изследователски експедиции до възстановяване на почвата и прилагане на водоефективни селскостопански технологии.
През май тази година д-р Ван Пин, изследовател в Института по екология и география в Синцзян към Китайската академия на науките, се завърна в град Нукус, Западен Узбекистан — едно от многото му посещения в региона. Този път екипът му представи две ключови иновации: солеустойчиви растителни видове и соларни технологии.
„Недостигът на вода, засолените почви и липсата на модерни агротехнологии са сериозни предизвикателства пред устойчивото развитие в Централна Азия“, каза Ван. По време на последната експедиция той и колегите му донесоха семена на солеустойчиви растения като обикновен солерос (Salicornia europaea), каспийски солянокосник (Halostachys caspica), саксаул (Haloxylon ammodendron) и синкава суеда (Suaeda glauca), за да бъдат засадени на място. Целта е възстановяване на растителното покритие, увеличаване на биоразнообразието и намаляване на солните бури.
Още по-рано през годината институтът на Ван изпрати 1,5 тона семена в Ташкент като част от плановете за създаване на съвместна градина с халофитни (солелюбиви) растения. „Тези семена ще подпомогнат усилията за възстановяване на земите и ще осигурят основа за бъдещи изследвания на биоразнообразието“, коментира той.
Освен засаждането на солеустойчиви растения, китайските учени въвеждат и соларни решения за екологично възстановяване. В град Муйнак екипът на Ван инсталира капкови напоителни системи, захранвани от фотоволтаични панели, които позволяват ефективно използване на ограничените водни ресурси за напояване на растения.
В Нукус съвместен проект между Китай и Узбекистан внедри иновативна соларна интелигентна система за напояване, използвана при отглеждането на памук. Системата комбинира фотоволтаични панели, капково напояване с пластмасово мулчиране (покриване на почвата с фолио) и интелигентно торене. Резултатите са впечатляващи — добивът на памук е утроен, а разходите и потреблението на вода са значително намалени.