В Аулата на Софийския университет ''Св. Климент Охридски'' започна двудневна международна научна конференция на тема: "Комуникация във времена на глобални кризи". Събитието е организирано от Катедра ''Комуникация, връзки с обществеността и реклама'' на Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на Алма матер по случай 30-годишнината на специалността ''Връзки с обществеността'' и на Катедрата ''Комуникация, връзки с обществеността и реклама'', съобщиха от висшето училище.
Събитието бе открито от доц. д-р Дияна Петкова, ръководител на Катедра ''Комуникация, връзки с обществеността и реклама''. Тя отбеляза, че за изминалите 30 години от създаването на специалността над 3000 студенти са получили своите бакалавърски и магистърски дипломи за завършено висше образование в областта на връзките с обществеността и рекламата. По думите й философията на преподаването в специалността е посветенa на формирането на специалисти по комуникация, които биха могли да допринесат за развитието на различни сфери на нашето общество.
Според доц. Петкова в контекстa на демократизация и следване на европейските културни и социални традиции професията на пиар специалиста е станала извънредно важна. Тя акцентира, че едно общество не би могло да бъде напълно демократично, ако комуникацията не се осъществява по открит и етичен начин, като именно това е задачата на пиар специалистите – да бъдат мост между обществото, институциите и организациите. По думите й те са медиатори, защото основната им задача е да изградят доверие. Доц. Петкова допълни, че ядрото на пиара е диалогът, който е комуникационен процес, и означава да уважаваш различните гледни точки.
Проф. Николай Михайлов – заместник-декан на Факултета по журналистика и масова комуникация и член на Катедра ''Комуникация, връзки с обществеността и реклама'', приветства участниците във форума и изрази надеждата си по време на събитието те да намерят вдъхновение и нови възможности за сътрудничество. Проф. Михайлов отбеляза, че съвременните връзки с обществеността включват, както убеждаващи тактики, така и истински добронамерени инициативи. Той изрази надеждата си, че всички присъстващи имат обща визия за пиара като сила, която има етично и целенасочено влияние, което дава приоритет на доброто.
''Сега бързият технологичен напредък поставя нови предизвикателства пред PR образованието, теорията и практиката. С изкуствения интелект, който променя нашите инструменти и стратегии, трябва също да се изправим пред безпрецедентни етични, социални и психологически въпроси'', посочи проф. Михайлов.
Проф. д-р Минка Златева, дългогодишен преподавател, доайен и основател на катедрата, припомни, че през 1952 г. в Софийския университет е поставено началото на обучението по журналистика в България, а по-късно и на обучението по връзки с обществеността. По думите й обучението на първия випуск пиар специалисти е сложило началото на една много важна традиция – да се възпитават пиар специалистите като хора, граждани на обществото, които да съдействат за неговата демократизация.
Проф. Златева припомни, че катедрата е създадена с подкрепата на Международната асоциация по връзки с обществеността (IPRA) и ЮНЕСКО, и техния проект ''Връзки с обществеността за демокрация''. Проектът е имал за задача да постави началото на образованието на специалисти по връзки с обществеността с цел подкрепа на раждащото се гражданско общество. Проф. Златева посочи, че за да се реализира тази задача, е трябвало в университета да бъде създадена такава специалност, да бъде подготвена професионална основа за учебния процес чрез създаване на специализирана катедра, и да се създаде първото в България дружество на бъдещите пиар специалисти.
''Днес можем с гордост да кажем, че всички тези задачи са изпълнени достойно и ние дадохме първия тласък на онези специалисти в обществото, които да бъдат не само създатели на диалога в гражданското общество, но и онези, които ще съдействат традициите на този диалог да продължат през годините напред'', каза проф. Златева.
Събитието продължи с представяне на докладите на участниците в пленарните сесии, посветени на предизвикателствата в публичната комуникация, изкуствения интелект и дигиталната комуникация; практическите измерения на публичната комуникация; медийни репрезентации на идентичността; публичната комуникация по време на кризи; връзките с обществеността и глобалните кризи; кризисната комуникация, PR, журналистика и езикови практики; бранд и реклама по време на кризи; медии, войни и кризи.
/ЙВЛ