Международна научна конференция събра над 50 историци в аулата на Великотърновския университет (ВТУ) „Св. св. Кирил и Методий“. Тя е на тема „Второто българско царство и неговото значение в историческото развитие на Югоизточна Европа: Балканите и Долнодунавският басейн през XII–XV век“ и ще продължи до 26 октомври. Във форума участват учени от България и Европа, които запознават аудиторията със съвременните интердисциплинарни изследвания върху историческата епоха.
Събитието беше открито с приветствия и пожелания към участниците и гостите от ректора на ВТУ проф. д-р Димитър Димитров, заместник-ректорите проф. д-р Николай Кънев и проф. д.н. Вихрен Бузов. Присъстващите бяха поздравени и от проф. д-р Ивелин Иванов, директор на Информационно-библиотечния и издателски комплекс на Университета, както и от проф. Пламен Павлов.
Пленарното заседание се ръководи от историците проф. д-р Пламен Павлов и проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов. Участници в конференцията са проф. Александър Николов и доц. Ангел Николов от Софийския университет и проф. Димо Чешмеджиев от Пловдивския университет. Сред чуждестранните гости са проф. Александър Узелац от Сърбия, проф. Атила Барани от Унгария, проф. Сорин Палига от Букурещ и доц. Кирил Маринов от Лодз, Полша. Представители на ВТУ са още проф. Николай Кънев и проф. Ивелин Иванов.
Програмата на конференцията е разделена на тематични панели. Форумът се фокусира върху актуални въпроси, свързани с историята на Второто българско царство. Той предлага възможност за задълбочен научен дебат по темите за изворите и историографията, за началото на Второто българско царство и въстанието на Асеневци, отношенията на Второто българско царство с власите. Ще бъдат разгледани въпросите за Второто българско царство и средновековна Европа, мястото на Второто българско царство в Долнодунавското пространство, идеологията на властта, войните и военната история, религията и духовносттта, културата, изкуството и всекидневието.
Научното събитие е организирано от Историческия факултет на Великотърновски университет с финансовата подкрепа на Фонд научни изследвания към МОН, в партньорство с Букурещкия университет и Balkan History Association (Румъния).
По повод честванията във Велико Търново на 840 години от въстанието на Петър и Асен и възобновяването на българската държава проф. Пламен Павлов коментира пред БТА, че двамата братя успяват да освободят България със собствени сили и мобилизация на обществото. Така две десетилетия по-късно от провинция на византийската империя те връщат страната на политическата карта като солидна сила в европейската култура и дипломация.
Деканът на историческия факултет на Великотърновския университет проф. Николай Кънев подчерта, че въстанието на Петър и Асен е едно от най-важните събития в цялата българска история. За Търново то е основата на целия търновски вариант на българската средновековна цивилизация. Без това освободително движение нямаше да има Второ българско царство, нямаше да го има и Търново като столица, каза проф. Кънев. Като изходим от това, че днес Велико Търново официално е обявено за историческата и духовна столица на България, е изключително важно годишнината от въстанието да бъде отбелязана по подобаващ начин, а тази конференция е приносът на ВТУ към честванията, добави той.
Проф. Александър Узелац от Историческия институт в Белград разказа, че се занимава със Средновековна балканска история и въстанието на Асеневци е сред най-важните хронологически точки и политически събития в историята не само в българските земи, но и изобщо на Балканите. Според него влиянието му е много силно и се проявява дори по-далеч на Запад. За да разберем средновековната история трябва да имаме предвид, че има две линии, обясни проф. Узелац. Едната от тях е царска, византийска, а другата е на балканските народи, които искат да са самостоятелни от царството. От тази гледна точка въстанието на Асеневци може да се разглежда като борба за свобода или от феодален контекст като борба за феодални права. Това въстание може да се разглежда в различни пластове и това е важно да се отбележи, защото то има не само средновековен контекст, но и съвременен, тъй като е една от допирните точки на настоящата българска идентичност.
Проф. Хитко Вачев, който заедно с проф. Николай Овчаров направи революционни открития при археологическите разкопки на манастирския комплекс при храма „Св. св. Петър и Павел“ във Велико Търново, свързан с Асеневци, припомни за намиращата се там църква „Св. Иван Рилски“, която била търсена дълго време. Пред БТА той разказа, че през пролетта на 2008 година след предварителна подготовка, ровейки в различни писмени източници, двамата попаднали на останките на този храм, в който са съхранявани мощите на светеца след завладяването на Търново от османците.
Проф. Овчаров допълни разказа на проф. Вачев, споделяйки недоволството си от случващото се след техните открития в манастирския комплекс. Ние смятахме това да бъде началото, а не края на тези проучвания, каза археологът. Нашият ангажимент беше изпълнен, успяхме да разкрием всичко останало от този манастир, а то не е много, защото значителна част от него е унищожена от съвременни постройки. Въпреки това църквата, части от манастирските сгради, хронологията, стратиграфията, както и много находки бяха извадени. Идеята беше оттук нататък да видим къде е мястото на манастира в структурата на Търново. Искахме да започнем да работим по склона на Царевец, където да се разкрият нови зони, защото нищо не е проучвано там, обясни проф. Овчаров. Според археолога този манастирски комплекс е много важен, защото той е един от най-големите в средновековната столица. Дейността в него е свързана с времето на цар Калоян, което за професора е едно от най-интересните в тогавашната история. Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е единствената запазена автентична сграда от това време, с три стенописни пласта, обясни той. Некрополът поднесе невероятни изненади, защото там се вижда зараждането на хералдика през 13-ти и 14-ти век, както и на феодални отношения, което нямаше как да видим по друг начин, обясни проф. Овчаров.
Проф. Вачев допълни, че след 1393 г. този манастирски комплекс се превръща в сакралното място на Търново. Патриарх Евтимий прави всичко възможно да съхрани натрупаната благодат в столицата и в един момент мощите на светците Михаил воин, на Иван Рилски и Йоан Поливодски се съхраняват в този манастир. Това дава възможност да бъде запазена историческата памет на покровителите на българското царство, смята археологът.