Международни експерти обсъдиха иновативни комуникационни подходи за представяне на дисонантното наследство

Международни експерти обсъдиха иновативни комуникационни подходи за представяне на дисонантното наследство по време на днешния отворен форум на тема „Дигитализация и иновации за културно наследство“, организиран от фондация „Проект Бузлуджа“. Форумът се провежда днес и на 17 април в зала „БИАД“ на Федерацията на научно-техническите съюзи (ФНТС) в столицата. Поводът е Международния ден за опазване на паметниците на културата, който се отбелязва ежегодно на 18 април от 1984 г. по решение на ЮНЕСКО.
Началото на втория панел даде вицепрезидентът на Международния съвет за опазване на паметници и забележителните места (ИКОМОС) д-р Риин Алаталу. Тя подчерта значението на реконцептуализацията на паметниците в бившия Източен блок. Д-р Риин обясни как тя и нейния екип са реализирали различни проекти в столицата на Естония - Талин, свързани със съхранението на стари сгради и монументи, „носещи най-разнообразни спомени от времето на съветския режим“. 
„Паметниците не бива да се премахват. Те са история. Без значение с какво сме ги запомнили, те могат да бъдат превърнати в културни пространства, галерии и много други сгради от обществения живот, които да са преобразени, но все още носещи спомен за миналото“, каза още вицепрезидентът на ИКОМОС.
„Аз и моят екип се стремим към това да показваме и разказваме историята. В Естония има редица постройки, чиито зали се използват за публични събития, интериорът им може да се променя и ние го променихме“, разказа д-р Риин и допълни, че едни от основните трудности при съхранението на дисонантното наследство са свързани с избухването на конфликти и туширането им.
„Обвързването на дисонантното наследство с политиката често не е част от голямата картина, която вижда масовката хора... не е свързано и с историята, а с краткосрочните политически цели - дали някой ще бъде избран и дали той ще подкрепя минал режим, в частност съветския. Наскоро бях част от експертна група на Европейската комисия за запазването на наследството в Украйна. Изготвихме препоръки по различни проекти, за да бъде запомнено близкото минало. Да, ние не искаме да го виждаме, усещаме и да си спомняме, но трябва да разберем, че трябва да има места, които съществуват не за да съхраняват лоши спомени, а за да изразяват уважение към хората, които са загинали и са страдали“, каза още д-р Риин Алаталу.
Ерън Тейлър от лондонския „Голдсмитс Колидж“ се фокусира върху потенциала на паметника „Бузлуджа“. Той разгледа обекта през призмата на перформативността и създаването на истории, като посочи, че „руините са нещото, което доминира в Бузлуджа и й придава смисъл“.
„Един много възрастен господин, с когото се запознах на Бузлуджа, ми разказа историята за бетона вътре в сградата. Той беше като разтопен, сякаш беше текъл. Причината не е в това, че сградата няма покрив и вътре е валял дъжд и сняг, а че през социализма някои от материалите човек си ги е взимал за собствени нужди. Бетонът на Бузлуджа е бил замесен с повече вода, отколкото трябва. Това много ме впечатли, защото знам, че времето през социализма е време на недоимък, но не си представях такова нещо, каквото видях на Бузлуджа“, разказа Тейлър.
Той посочи, че за времето, прекарано на Бузлуджа, е срещнал много хора с различни мнения за сградата. „Всички я свързват основно с това, че е комунистическа постройка, но ако погледнем отвъд това - целият свят се подиграва на България, защото разрушава една емблематична сграда. Всички хора се чудят защо мозайките на Бузлуджа са в такова окаяно състояние? Ние бихме се гордели, ако имахме такава сграда. Не съм привърженик на комунизма, но ние построихме покритие, за да запазим мозайките и подменихме цялата изолация на покрива на сградата, защото за мен Бузлуджа е повече от монумент - тя съчетава исторически моменти от легендарното минало на България със социалистическите идеи от близкото минало, но това не означава, че сградата трябва да бъде разрушена“.
Проф. Патрик Лийч от асоциация „Атриум“ представи стратегии за комуникиране на наследство с комплексни наративи пред нови аудитории. Той отбеляза, че „миналото по цял свят е сложно и пример за тази сложност е постройката на Бузлуджа“. Проф. Лийч се спря и на Димитровград, който по думите му „е изграден като административен център в подкрепа на химическата промишленост в региона и това го прави град с цел и конкретно предназначение". "Какво ще се случи щом градът загуби това си предназачение? Ще изчезне ли? Бузлуджа и Димитровград са чудесни примери за комплексен наратив в градовете“, каза той.
„Има множество пресечни точки между Бузлуджа и Димитровград. Основният им дисонанс е в миналото и настоящето им. „Атриум“ се стреми да привлича страни, заинтересовани да съхраняват такива градове - създадени с конкретна цел и конкретно предназначение, вместо то да бива заличавано. В Европа има много градове, които са създадени съвсем умишлено да бъдат култови огнища за насаждане на фашизма или нацизма. Тези градове съществуват и до днес, със съхранена история, с преименувани улици, но без спомени от миналото - именно това е тънкият момент, който трябва да усъвършенстваме. Трябва да преодолеем дисонанса“, обясни проф. Патрик Лийч. 
Д-р Лейла Синьорели и д-р Алесия Зампини от Болонския университет обърнаха внимание на преплитането между опазването и комуникацията. По думите на д-р Синьорели „ролята на комуникацията при съхраняването на дисонантното наследство е повече от голяма“.
„Важен акцент, освен комуникацията, са и стойностите на културното наследство“, каза д-р Зампини. Тя допълни, че комуникацията при съхраняването на дисонантното наследство наистина има ключова роля в това как различните езици могат да помогнат да се предадат различни послания“.
„Наше проучване показа, че по света повечето случаи, касаещи паметта от миналото, са взаимно свързани, макар и непряко. Оказа се, че мойзаките на Бузлуджа не са единствените мозайки, които са оставени на милостта на природата... и не става въпрос само за мозайки, става въпрос за всякаква архитектура. Най-важният акцент при започването на работите по съхраняването на обекти, част от дисонантното наследство, остава намирането на общ език при комуникацията между различните институции и хората“, обясни д-р Лейла Синьорели.
Д-р Рикард Конеса и д-р Давид Гонзалез от Барселонския университет представиха казуса с националистическия монументален комплекс „Долината на падналите“ в Испания. Те анализираха ролята на онлайн паметта.
„Долината на падналите“ е много специално място - това е огромна църква изградена в скалите. Изградена е в периода 1940-1950 г. в „памет на падналите за Бог и за родината си“ - един от слоганите на фашисткия режим, обясни д-р Рикард Конеса.
По негови думи „малцина знаят, че мястото е създадено в сътрудничество с властите във Ватикана. Има крипта, в която има над 33 000 останки от телата на загиналите по време на гражданската война в Испания. Наративът за това място е много променлив, но основната идея е да покаже, че режимът прощава на всички, които са воювали в гражданската война. След 1975 г. мястото продължава да същестувува, пазейки спомена за фашистките идеи. По-късно се появи идеята този обект да се превърне в място, където се почита демокрацията, а телата следва да бъдат погребани на друго място“.
С времето „Долината на падналите“ спря да се нарича така. Вместо това прие наименование спрямо географските си показатели - ширина и дължина, и се превърна в място, където демократично се почита историята.
По думи на д-р Давид Гонзалез „идеята на онлайн спомените е създаването на възможност да се наблюдават реакциите на хората, млади и стари, в социалните мрежи, основно в „Туитър“. Искахме да видим как местата биват възприемани. Имаше данни за Деня за почит на жертвите на сталинисткия режим или деня, в който ексухимараха телата от „Долината“... оказа се, че има много заблудени хора и страшно много невярна информация. Хората не осъзнаваха значението на „Долината на падналите“, не осъзнаваха, че това място олицетворява спомените за фашисткия режим“.