Международният филмов фестивал в Токио ще удостои Мохамад Расулоф и Мипо О с наградата „Акира Куросава“

Международният филмов фестивал в Токио ще удостои режисьорите Мохамад Расулоф и Мипо О с наградата „Акира Куросава“ на 39-ото издание на форума, което започва в края на октомври, пише „Холивуд рипортър“.
Наречен на името на великия японски режисьор, призът се присъжда на режисьори, чието творчество е оказало влияние върху киното и се очаква да допринесе за оформянето на неговото бъдеще. Призът беше възстановен през 2022 г. след 14-годишно прекъсване с подкрепата на японската компания Capcom. Миналата година носители на наградата станаха Клои Жао и Санг-ил-Ли.
Расулоф, един от водещите ирански режисьори дисиденти, който в момента живее в изгнание в Европа, спечели „Златната мечка“ в Берлин за „Злото не съществува“ (2020). Продукцията „Семената на свещената смокиня“ (2024) получи специална награда в Кан, а впоследствие беше номиниран за „Оскар“ за международен филм като германското предложение за приза.
Комисията, която определи наградите, отличи двата филма заради „хуманистичната им гледна точка, която представя дори извършителите на потисничество като обикновени граждани“. Тя също така похвали „непоколебимата отдаденост на Расулоф към творческото изразяване въпреки непрестанния натиск“.
Мипо О е режисьорка, родена в Япония и е от корейски произход, като дебютира в игралното кино с The Sakais’ Happiness („Щастието на семейство Сакай“) през 2006 г. Сред нейните филми са The Light Shines Only There („Светлината грее само там“) (2014), който същата година беше японското предложение за „Оскар“.
След деветгодишна пауза в работата по пълнометражни филми, тя се завърна с Living in Two Worlds („Да живееш в два свята“) (2024) - семейна драма с участието на Рьо Йошизава в ролята на чуващ син на глухи родители, чието желание за независимост усложнява отношенията му с майка му.
Последният ѝ филм How Dare You? („Как смееш?“) (2025) подхожда към детството по-комедийно. Историята проследява трима ученици от началното училище, чиято зараждаща се активност в защита на околната среда, съчетана с увлечение по съученик, води до непредвидени последици.
Комисията по избора похвали „многостранния ѝ поглед към хората, живеещи в периферията на обществото“, както и избягването на „опростеното противопоставяне между добро и зло“. Тя също така подчерта работата ѝ с деца актьори.