Микеле Плачидо – комисарят от „Октопод“, който искал да стане светец, днес навършва 80 години

Като малък Микеле Плачидо бил обладан от идеята да стане свещеник, вдъхновен от своя чичо мисионер, пише в. „Месаджеро“. „Нещо повече: исках да стана светец. Като дете бях изпълнен със силно чувство за мистицизъм“, разкрива пред вестника актьорът. Плачидо бил очарован от образа на Джерардо Майела, обявен за блажен от Римокатолическата църква в края на XIX век - полулуд човек, избягал от дома си, като се спуснал през прозореца с чаршаф, оставяйки бележка на майка си: „Мамо, прости ми, ще ставам светец.“
Микеле Плачидо е роден на 19 май 1946 г. в град Асколи Сатриано, област Апулия, Южна Италия. Израства в бедно семейство. Детството си той прекарва в пансион с още 600 момчета.
Пред италианското издание „Кориере дела Сера“ той признава: „Помагах при литургията и въображението ми избухна, когато по време на причастието чух свещеника да казва Corpus Christi („Тялото Христово“). Бях невероятно впечатлен от тялото на Христос, което вярващите приемат в памет на Тайната вечеря, под формата на хостия - хляб за причастие.“ И заради това той е изключен от пансиона. „Една нощ не можех да заспя, слязох в капелата (...) Взех няколко парченца от причастието и започнах да ги дъвча… Чувствах се виновен. Върнах всичко на мястото му, но 16-годишният отговорник на спалното помещение заподозря нещо и ме разкри“.
Театралният му дебют е с La cieca di Sorrento („Сляпата жена от Соренто“) в родния му град, пише „Месаджеро“. „В училище бях хиперактивен и разсеян глупак, но един от братята ми четеше Шекспир. Една вечер изпълних монолог от „Хамлет“ на площада в Асколи Сатриано. Връстниците ми се подиграваха, аз казвах: „Да бъдеш или да не бъдеш“, а те ми крещяха: „Какво правиш? Актьор ли искаш да станеш?“
В началото на кариерата си Микеле Плачидо става полицай в Рим, но после учи в Националната академия за драматични изкуства „Силвио д'Амико“.
През 60-те години се присъединява към театралната трупа на Лука Ронкони. През 1969 г. играе в театралната постановка „Орландо Фуриозо“ („Бесният Орландо“), а пет години по-късно дебютира на големия екран във филма Romanzo popolare („Народен роман“) на Марио Моничели, пише „Фигаро“. Това е филм, в който Плачидо съблазнява героинята на Орнела Мути. Светът на киното го преследва и той играе последователно в „Триумфалният марш“ с участието и на Франко Неро (1976), комедията Casotto („Плажна кабина“) с Джуди Фостър и Катрин Деньов (1977) и Salto nel vuoto („Скок в пустото“) с Мишел Пиколи (1979).
През 1979 г. Плачидо печели наградата „Сребърната мечка“ за най-добър актьор на Берлинале за ролята си във филма „Ернесто“ от 1979 г.
На публиката от 90-те Микеле Плачидо е известен с ролята си на комисар Корадо Катани в сериала „Октопод“ (La piovra) (1984–2001). Той има 10 сезона и 48 епизода, в които Катани се бори срещу сицилианската мафия.
С успеха на „Октопод“ идват популярността и жените... „Днес звучи лошо да се каже, но трябваше да бягам от жените. Те ме преследваха в хотелите, чукаха на вратата ми през нощта, промъкваха се в гримьорната ми. Веднъж една ме последва в обществена тоалетна…“, казва той, цитиран от „Месаджеро“.
Плачидо не си спомня колко жени е имал, но казва, че никога не е изневерявал на съпругите си. С първата му жена Илария Леци имат краткотраен брак. С втората си съпруга Симонета Стефанели, която играе в „Кръстникът“, имат три деца. Плачидо казва, че „всичките ми пет деца израснаха на снимачната площадка. Виоланте е актриса, Брено е актьор, Микеланджело иска да стане сценарист, Иниго (от връзката му с френската актриса Виржини Александър - бел. ред.) работи в рекламата. Габриеле, когото имам с Федерика, е театрален техник...“
Връзката му с Федерика Винченти обаче, е още една любов, която приключва. „Ние сме разделени, всеки живее в собствения си дом, но страстта ни към киното и театъра все още ни свързва, обединява ни. Тя е продуцент, актриса, занимава се с много неща. Не мога да реализирам проект без нея. Любовта приключи заради възрастта. Бях натъжен, това момиче беше жената на живота ми. Прекалено голяма разлика. Взаимното привличане остава, тялото остарява. Дори и днес ѝ изпращам цветя всеки ден“, казва Плачидо. Те се запознават, когато Плачидо е на 55 години, а Федерика Винченти – на 19. Женят се 10 години по-късно.
Режисьорският му дебют - Pummarò („Домат“), е прожектиран в рамките на селекцията на филмовия фестивал в Кан през 1990 г. Три от филмите му са се състезавали за „Златен лъв“ на фестивала във Венеция - Un viaggio chiamato amore („Пътуване, наречено любов“, 2002), Ovunque sei („Където и да си“, 2004) и Il grande sogno („Голямата мечта“, 2009).
Филмът на Плачидо „Романцо криминале“ (Romanzo Criminale) (2005 г.) получава няколко награди „Давид на Донатело“, смятани за италианския еквивалент на „Оскар“, и наградата за най-добър режисьор „Сребърна лента“ (Nastro d'Argento), която се връчва от Италианския национален синдикат на филмовите журналисти. Филмът е вдъхновен от реалната престъпна организация Banda della Magliana, която контролира голяма част от подземния свят в Рим през 70-те и 80-те години на XX век. Лентата е екранизация на едноименния роман на Джанкарло де Каталдо. Общо филмът има 32 награди и 26 номинации, пише imdb.com.
През ноември 2022 г. Микеле Плачидо идва в София, за да представи филма си „Сянката на Караваджо" в рамките на „Киномания". Той е и сценарист, и изпълнител на една от главните роли в лентата.
„Мисля, че филмът за Караваджо е произведението на моята художествена зрялост. Ако погледнете италианските оперни композитори, повечето от тях пишат своите най-големи шедьоври след 80-годишнините си. Мисля, че музиката наистина е нещо трансцендентно. Това е най-великото изкуство", казва тогава за БТА Микеле Плачидо.
„Аз много често казвам, че моята страст е театърът, словото. Моят занаят е киното. Киното е един занаят, който е отворен, екипен занаят, там не е достатъчно просто да си режисьор, както в театъра. Режисьорът само ръководи един много голям екип от хора, който трябва да работи заедно. Истинската ми страст е кухнята. Ако попадна в един италиански ресторант в София, нямам нищо против да застана пред печката и да помогна", добавя Плачидо.