Микролазери, откриващи отделни молекули, могат да подобрят диагностиката на различни заболявания

Учени от Великобритания са създали първите микролазери, способни да откриват отделни молекули и дори единични атомни йони - пробив, който може значително да ускори ранната диагностика на заболявания и медицинските изследвания на молекулярно ниво, пише Юрикалърт.
Микролазерите представляват миниатюрни стъклени топчета с размери от около 0,1 мм (ширината на човешки косъм) до 0,01 мм  (дължината на една бактерия). С централна кухина, която действа като миниатюрно огледало, те излъчват и отразяват светлина в кръгово движение около топчето.  
Този кръгов път на уловената светлина е известен като лазерна технология с режими на шепнеща галерия (WGM, Whispering Gallery Modes). Светлината непрекъснато циркулира около вътрешната граница на сферата, което позволява на устройството да открива изключително малки смущения на повърхността ѝ. 
Предишни изследвания са показали, че подобни микролазери могат дори да бъдат вмъкнати в живи клетки, действайки като оптични баркодове за проследяване на клетъчното движение вътре в организмите. 
Настоящото изследване на учени от Университета на Ексетър е публикувано в сп. „Нейчър фотоникс". То открива нови възможности за микролазерната биосензорна технология, включително технологията „лаборатория върху чип", способна на незабавни медицински тестове и диагностика.  
„За първи път създадохме микролазери, способни да откриват материали, по-малки от всякога - в мащаба на отделни атоми и молекули. Това е вълнуваща иновация, защото ни приближава към ново поколение устройства от типа „лаборатория върху чип", които могат да диагностицират рано заболявания като рак или деменция и да се използват за бързо тестване на вируси. Това би ни позволило също да откриваме малки структурни промени в протеините, което никоя технология не е способна да направи в момента. Подобен напредък би означавал огромен скок в разбирането ни за механизмите, стоящи в основата на процеси като развитието на болестите", казва ръководителят на изследването професор Франк Фолмер.