Микропластмасите в белите дробове и кръвта се изследват, за да се разберат рисковете за човешкото здраве

Следите от микропластмаса в белите дробове, кръвта и др. се следят, за да се разбере по-добре потенциалната заплаха за човешкото здраве, съобщи АФП.
Всеки ден хората поглъщат, вдишват или влизат в контакт чрез кожата си с микрочастици пластмаса с размери под 5 мм. Те са във въздуха, водата, храната, в опаковките, синтетичния текстил, козметиката.
През последните години микропластмаси са открити в белите дробове, черния дроб, плацентата и кръвта при хората. Това показват резултатите от научно изследване, публикувано през 2022 г. в изданието „Енвайърмънт интернешънъл“.  
Проубването повдига въпроси за преноса на микропластмаси в кръвта чрез кръвоносната система. Засега данните са непълни – няма заключения за реалното отражение върху здравето от излагането на организма на тези микрочастици.
Микропластмасите представляват смес от полимери и химически добавки, към които може да се добави различно замърсяване.
„През последните 10 години има все повече анализи за въздействието на пластмасата, въпреки че подобно на изследванията за ефектите от глобалното затопляне и тези проучвания започнаха твърде късно. Това са коварни изменения“, каза пред АФП токсикологът Ксавие Кумул. „Не знаем дали излагането на влияние на микропластмаси ще предизвика хронични или остри заболявания, но можем да си задаваме въпроси".
Проучвания върху животни и клетъчни култури са показали повишаване на възпаленията, оксидативен стрес, клетъчна смъртност.  
„Върху човешка и миша белодробна тъкан наблюдавахме инхибиращ ефект. Поставихме пластмасови влакна в органоиди – миниоргани, получени от клетки“, каза пред АФП Барбро Мелгерт, експерт от университета в Грьонинген, Нидерландия. „Ефектът върху органоидите, изглежда, е следствие от химическо изтичане. Не знаем какъв продукт е включен в състава на пластмасата – трудно е да се определи при малки количества“.
Сега учените се опитват да определят ефекта на микропластмасите при учестено и забавено дишане. Микрочастиците се натрупват в носната кухина или в задната част на гърлото. Резултатите са публикувани във „Физикс ъф флуид“. Засега неясни остават не само точните последствия за здравето, но и нивата на излагане на микрочастици. „Не знаем колко микропластмаса приемаме в ежедневието си. Необходими са още проучвания“, каза Барбро Мелгерт.
Доклад на Световния фонд за дивата природа от 2019 г. посочва, че един човек поглъща и вдишва до 5 грама пластмаса на седмица. Това се равнява на една банкова карта. Резултатите и методологията на доклада са оспорвани.
Някои учени като Барбро Мелгерт се опасяват, че  микропластмасата е „бомба със закъснител“: „Продължаваме да произвеждаме пластмаса в големи количества“.
Експертът предупреждава за „повратна точка при излгането на хората на влиянието на микрочастиците.
Борбата срещу замърсяването с пластмаса направи крачка напред в Париж в началото на юни. След 5 дни преговори 175 държави решиха да създадат начална версия на бъдещ договор до периода на следващите преговори през ноември в Кения.
Според експертите всеки човек би трябвало да ограничи излагането си на микропластмаси за всеки случай. Препоръките включват проветряване на дома, ограничаване на употребата на пластмасови съдове за хранене, избягване на синтетични тъкани и др.
„По-добре е да се вземат предпазни мерки, тъй като идентифицирането на рисковете за хората вследствие на пестициди и някои молекули може да отнеме много време“, казва д-р Кумул.