Милчо Левиев обичаше страстно музиката и затова се опитваше да я освободи, каза Вики Алмазиду

„Обичам страстно музиката, затова се опитвам да я освободя от безплодните традиции, които я задушават. Музиката е свободно изливащо се изкуство на откритите пространства“. Тези думи на Милчо Левиев прочете на сцената в Летния театър на Варна певицата и негова спътница в живота Вики Алмазиду, която участва в концерт в памет на джаз музиканта, озаглавен „Соната ‘57“. 
„Милчо обичаше да смесва музиките, затова и ние свирим класическа музика с аранжименти, в които има джаз и етнически детайли. За него всичко беше едно - хубава музика, не искаше да слага табели“, сподели още Алмазиду пред многобройната публика. 
Концертът, посветен на 85-годишнината от рождението на Милчо Левиев, събра на варненската сцена музикантите Антони Дончев, Братя Владигерови, Димитър Семов, учениците на Левиев Васил Хаджигрудев и Тодор Бакърджиев, фюжън триото от Атина „Human Touch“. Участва и певицата Валерия Василенко, както и оркестърът на Варненската опера под диригентството на Ганчо Ганчев.  
Концертът е много специален, защото е по албум, замислен от Левиев, започнат от него и направен от всички солисти, за които е чест да го представят на сцената, каза диригентът. По думите му двигател на всичко е Вики Алмазиду, която е била най-близко до Левиев през последните години, преживяла е албума и продължава да носи енергията, която имаше този велик музикант. 
Певицата сподели, че в „Соната ‘57“ са свирили 45 музиканти от цял свят, като всеки е записал своя инструмент заедно с изпълнението на пиано на Левиев и след това Валери Костов е сглобявал „тавата“ в продължение на една година. Всичко беше изключително трогателно, призна тя. 
Музикантите изпълниха няколко инструментални композиции на Милчо Левиев, в които на пианото бе Антони Дончев. Вики Алмазиду пя заедно със своята ученичка Валерия Василенко песен по пиеса от Паганини, преработена от Рахманинов и джазирана от Милчо Левиев. С песента „Shadow“ тя поздрави своята леля и племенница, които бяха сред публиката. За изпълнението на композицията „Meeting”, която напомня пиеса на Панчо Владигеров, на пианото седна неговият внук Константин Владигеров, а солата на брат му Александър бяха силно аплодирани. 
На финала на събитието бе почетен и диригентът Ганчо Ганчев, който празнува 40 години творческа дейност и бе награден с „Кристално огърлие“ от Съюза на българските музикални и танцови дейци. В негова чест на сцената бе отворена бутилка шампанско. Ганчев сподели, че 30 години от творческия си път е отдал на Варна, макар да не е роден в града, и затова се чувства варненец. „Винаги съм искал да правя музика за хората около себе си и те да заобичат това. Оркестърът знае, че нещата при мен се случват с удоволствие“, каза той. Музиката е енергия, която трябва да се предава от сцената в залата, а когато публиката я върне става една обща магия, добави диригентът.