Милена Стойкова, БТА Паралели: България предизвика фурор с фолклорната си програма в централата на ЮНЕСКО в Париж

Всяка сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО е събитие, което привлича вниманието на целия свят. Както подобава на форум от такъв ранг, той представлява пъстър и оживен център, в който се срещат култури, езици и народи, обединени от една обща цел: да постигнат съгласие и разбирателство в името на развитието и опазването на световното наследство в областта на културата, образованието и науката.
Тазгодишната сесия, провела се преди броени дни в Париж, беше особено значима. От една страна, тя съвпадна с отбелязването на 80-годишния юбилей на Организацията на обединените нации. От друга – за кратко френската столица придоби "български облик", тъй като страната ни пое председателството и бе официален домакин на форума.
Тази отговорна задача бе реализирана с активната подкрепа на Българската телеграфна агенция, избрана за основен медиен партньор. Благодарение на усилията ѝ събитието получи широко медийно отразяване както в България, така и в чужбина. Освен това делегатите и участниците получиха специален подарък – юбилейно издание на списание ЛИК на български, английски и френски език.
„Много рядко делегациите са придружавани от новинарски екипи. Ние бяхме почти като атракция, защото там не са свикнали с такъв тип представяне - материята е твърде специфична,“ обяснява за подкаста БТА Паралели фоторепортерът ни Милена Стойкова, която следи събитието отблизо през цялата седмица. Тя допълва, че на място е имало и други колеги в отделни дни, но по начина, по който Агенцията го е отразила, никоя друга медия не е успяла.
Освен с богатото медийно покритие на БТА страната ни използва още един силен „коз“. Този път традиционен и изпитан във времето – родният фолклор.  „България определено направи фурор с фолклорните изпълнения на колоритните „Бистришки баби“, които пяха по време на официалния коктейл, организиран в първия ден на откриването в салона „Сегюр“ в сградата на ЮНЕСКО. Получи се много добре, тъй като той се намира на централно място, откъдето минава основният поток от гости. Там беше разположена също и нашата изложба за археологическите ни съкровища. На всички тях посетителите се радваха като на истинско злато,“ продължава с разказа си тя. Закриването на официалната част също е подобаващо и в този стил - с ансамбъла от гайдари „Еподай“ от Пловдив. Този път това се случва в посолството ни в Париж, като в определен момент изпълнението напуска неговата сграда и се премества на открито, озвучавайки околностите с българска музика.
„Ние сме закърмени с това нематериално културно наследство и е нормално за нас подобен тип изпълнения да не са толкова впечатляващи, защото сме ги чували много пъти, но извън България те създават космическо изживяване и, повярвайте ми, не съм виждала хора, които така да реагират на гласовете и звука на гайдата. Въобще, много силно впечатление им прави. Предполагам заради това, че за пръв път се сблъскват народни песни и инструменти, които по звучене нямат близък аналог, каквато е например родопската кабагайда,“ споделя преживените емоции журналистката.
Докато снима, обича и не пропуска да си говори с хората наоколо, доколкото езикът й позволява. Приема общуването за част от работата, без която не може, за да бъде свършена добре. Атмосферата на форуми на ЮНЕСКО много допринася за това, тъй като всички са усмихнати и приветливи, опитвайки се да съдействат по всякакъв начин. Въпреки това признава, че има доста сериозна езикова бариера поради пъстротата от хора от различни държави. Въпреки това, в първите два дни на форума успява да завърже контакт с колеги фотографи от Дубай, с които работи рамо до рамо по отразяването на програмата. Тъй като те са двама в екип, отначало реагират учудено, като научават, че работи сама.
Стойкова признава, че в малкото й свободно време Париж й е предложил истински празник на сетивата, като един от моментите е на 14-и юли, когато Франция отбелязва Деня на Бастилията и своя национален празник. Естествено, с военен парад, за който няма акредитация, но все пак я допускат да снима. „Усещането е страхотно, защото това може да се случи един път в живота. Сутринта бяхме на парада, който е много впечатляващ. Той не е направен просто за шоу на хората. Не се бяхме подготвили с акредитация, затова не стигнахме до много ключово място, но ме пуснаха да застана до оградата, до която иначе няма достъп. Така успях да снимам президента Макрон. Голяма атракция предизвика и един огромен овен, който служеше за талисман на един от батальоните. Заедно с него вървеше поверие, че който му пипне руното, ще му върви.“
Гледайте ни в YouTube
Слушайте ни в SoundCloud