Милко Божков открива изложба живопис във варненската галерия A&G art meeting. Работите са вдъхновени от планетата Марс, както е и названието на колекцията с нови творби.
Започва да я рисува миналото лято, впечатлен от кадрите и видеата от Марс, които се появяват в интернет, заснети от марсоходи, сподели той. Избира 400 снимки, от които по-късно селектира дузина. Когато започва да твори, се сеща за книгата „Марсиански хроники“ на Рей Бредбъри, която харесвал на младини. Препрочита я и това му дава друга посока за някои картини.
Призна, че като човек, който обича да рисува безлюдни пейзажи, му е било много лесно с гледките от Червената планета, защото нямало нужда да „премахва“ хората от тях. „Когато човек завладява други пространства, винаги се опитва да ги очовечи в добрия, и в лошия смисъл, да покаже своето присъствие като бог“, каза Божков и припомни, че при завладяването на Америка конкистадорите са унищожили местната култура и население. Според него другите планети обаче имат шанса, че са твърде далеч и няма как там да има такава инвазия.
„Моето очовечаване на пейзажите от Марс е да вкарам в тях неща, които са ми близки“, посочи авторът. На едното платно той репродуцира фигурата на бог Марс от картина на Диего Веласкес. Смята, че той стои най-добре в безвъздушните метафизични пейзажи от Червената планета. В друго е нарисуван жълтият стол на Ван Гог от къщата му в Арл. Има и характерните за Божков бродерии. Едната е на двама влюбени, които той помни от ковьорчето на баба си. В тях влага послание, че навсякъде може да се намери любов, дори и на Марс. Друг извезан образ е първото му куче. То напомня за първите спътници, с които в Космоса изпратиха кучетата Белка, Стрелка и Лайка. Художникът си спомня, че като дете бил радостен, че има кучета космонавти, но след това си дал сметка, че за тях драмата е, че остават завинаги в пространството и не се връщат на Земята.
На платната си художникът е поставил плексигласи, за да припомни, че пейзажите от Марс са недостъпни. Исках да има прегради между зрителя и работите, защото подсъзнателно това дава идеята, че нямаме досег до тези пейзажи, виждаме ги през екрана, няма човек, който да е стъпил там. Освен това го интересуват и отраженията на публиката. Единствената картина без плексиглас е синя и представлява гледката към Марс от Земята през лозницата в къщата на Божков.
Върху картините художникът е нарисувал точни копия на графиките на аудио файловете от записания от марсоходите шумов фон, който се чува на Марс. Към изложбата има негови текстове, както и откъс от „Марсиански хроники“ на Рей Бредбъри. Попитан дали иска да пътува в Космоса, Божков отговори, че не проявява никакъв интерес към такъв туризъм, оставя го на милиардерите.