Той добави, че негово дълбоко убеждение е, че „това важи във всички времена“. Това е и причината да обича митологията, митологичните и библейските разкази. „В тях има толкова много поука и толкова много мъдрост, каквато никъде на друго място не може да се намери“, каза Милушев.
Художникът посочи, че винаги е казвал и продължава да твърди, че за да не се чувства изгубено едно поколение – което е много тъжна констатация, ако има такава – е хубаво то да обръща внимание на миналото.
„Това е квинтесенцията на древността, отправена към нас и следващите поколения. Така разсъждавам по темата и мислейки по този начин, оставам верен на себе си и продължавам непрекъснато да интерпретирам тези митологични сюжети, които най-много харесвам, които най-много ме вълнуват и докосват“, каза авторът.
Според него в изобразителното изкуство колкото по-обрано и по-изчистено е като сюжет в разказа, толкова по-бързо и лесно се възприема от публиката. Важното е да е оцеляло ядрото, квинтесенцията на цялата история. Той сподели, че обича да мисли и работи като скулптор и това се усеща от публиката. „Търся винаги малко по-изчистената форма, човешката фигура. Търся вариант, в който да са по-малко героите, тоест да са най-важните герои. Да остане най-важното, а не една бъбривост, която не винаги е добър знак“.
Експозицията, която носи името „Сакрално“, беше открита от Красимира и Симеон (Сим) Алексиеви, създатели и собственици на галерия „Възраждане“.
По думите им Иван Милушев е прекрасен график, акварелист и живописец, удостоен с множество награди, и с която и техника да подходи в творбите си, резултатът винаги е впечатляващ. Персонажите му са малобройни – една, две фигури, които са достатъчни, за да поберат в себе си сюжетите, като библейските постулати и митологията почти винаги са му любими. „Той отдавна е намерил собствената си визия за човека и зрителят винаги познава и приветства особената фигуралика в картините. Иван е, в повечето случаи, монохромен, но в акварелите често пеят ярките багри. Загадъчен художник е Милушев и не усещаш как те покорява“, каза Алексиева.
„Гениалното му прозрение, че човешкото тяло не е изначална даденост, а е форма, която зависи от отношенията, го прави свободен да обича. Какво е една целувка, ако в нея не е всичко, огряно от отдаденост. За да излезе напред смисълът, породен от чувството, другото трябва да е просто като окъпан от дъжда лист, приветстващ утринното слънце. Именно тази простота, равна по сила на чистота, не позволява на красивото да обсебва. Затова Иван Милушев не прави от красивото кулминация, защото то има вътрешна природа, а не е студен подарък за очите. Колко хубава е Европа, когато я отвличат, не стои като похитена, а е озарена, защото е измолена. Тя се отдава на силата, тъй като силата не е власт, а мечтание. Тази проста хубост, която според Пенчо Славейков се проявява чрез отражението, ни лишава от фалшивото чувство за голямо и малко. Тя ни вдъхновява чрез обикновеното, което ни позволява да имаме“. Това се казва в изпратено приветствие от проф. Радослав Радев, което бе прочетено пред гостите от галеристката.
Изложбата може да бъде разгледана до 3 ноември и представя 16 творби с различни сюжети като „Блудният син“, „Падналият ангел“, „Тялото Христово - Пиета“, „Осанна“, няколко разработки на „Отвличането на Европа“ (и в масло/платно, и в акварел/хартия), „Орфей и Евридика“ и „Тракийски мистерии“.
Иван Милушев е роден през 1956 г. в Благоевград. Завършва художествена гимназия – София през 1975 г., а след това НХА – София през 1981 г., специалност „Илюстрация“ при проф. Румен Скорчев. Член е на СБХ. Има над 50 самостоятелни изложби и множество общи изложби в страната и чужбина. От 2013 г. е директор на Градската художествена галерия в Благоевград. През 2014 г. е удостоен с диплом от Кеймбридж за цялостно творчество и принос в развитието на художественото изкуство. Професионалната му кариера е съсредоточена в живопис, акварел, графика и илюстрация. Носител е на множество награди, а негови творби са притежание на Националната художествена галерия – София, колекция „Лудвиг“, Виена, Австрия, Вашингтонската конгресна библиотека и много частни колекции в страната и чужбина.