Минчо Минчев в „Час ЛИК“ на БТА: Критичността е само към хора, които могат

Неговият път в изкуството съчетава удивителна световна кариера, педагогика и дълбока лична философия за музиката, благородство, интелект, искреност. Той принадлежи към онзи тип музиканти, за които виртуозността никога не е самоцел, а средство да се стигне до смисъла на музиката.
Проф. Пламен Джуров го нарича буреносен, активен, свеж, артистичен, контактен. Според проф. Мариана Евстатиева Биолчева той е друга порода човек – симбиоза от музика, артистизъм и присъствие. На сцената и извън нея той излъчва достойнство и спокойствие, без демонстративност. Едва ли има по-галеща с мекотата си цигулка от неговата, по-дълбоко обмислена и прецизна. За него музиката е не само професия, но и етика, и начин на мислене. Проф. Минчо Минчев е петият гост в „Час ЛИК“ на БТА.
В И Д Е О     Т У К

ИНАТЪТ ПРЕДИ МАГИЯТА
„Цигулката е невероятна магия, но докато стигнеш до тази магия, има ужасяващо много работа, сълзи, разочарования. Ако нямаш воля, намери инат. Ако можеш да комбинираш и двете, и това ще ти помогне много“, казва световноизвестният български музикант.
По думите му критичността трябва да е отправена само към хора, за които си убеден, че могат: „Не можеш да искаш от някого нещо, което не става. Каквито и усилия да положите, от мен танцьор няма да направите, както и купища други неща. Както и пианист не може да ме направите“.
Това, че съм разпознаваем, ми стана ясно от катаджиите, разказва Минчо Минчев: „Когато ме спираха и поглеждаха книжката, следващият въпрос беше: „Къде е цигулката?“.
ЗА БАРОН ВИТГЕНЩАЙН И ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА
„Това е първият Страдивариус, дошъл в България, припомня проф. Минчев. Затова от цялото си сърце благодаря на Людмила Живкова. Тя беше човекът, който се зае с нелеката задача да се намерят достатъчно средства, да се купи този прекрасен инструмент, който сега е в ръцете на Светлин Русев. Много да е здрав и щастлив, и успешен, с това, което аз съм изживял с „Барон Витгенщайн“, както се казва цигулката“.
„Не посмях лично да ѝ благодаря за цигулката, защото знаех колко е ангажирана и колко е ценно времето й. Тази жена повярва в моженето на Емил Чакъров, както и моето. Тя искаше България да бъде представена с онова което е под земята – като ценности, но и това, което е върху земята“, коментира проф. Минчев.
„Дай Боже да доживея в нашето съвремие тези, които управляват държавата, да разберат, че чрез култура бихме могли много да просперираме и да осветим България по друг начин“, допълва той.
АКО ИСКАШ ДА НАПРАВИШ НЕЩО, НАПРАВИ ГО ВЕДНАГА
„Моята концертна дейност завърши и слава Богу, защото беше толкова интензивна, с толкова много липси за време – за семейството, за деца, за приятели. Но сега се оказва, че пак нямам време, заради неща, които човек не е изживял, изпитал, прочел, видял, чул. Сега всичко това е с такава притегателна мощ и сила“, споделя проф. Минчев.
„Ако искаш да направиш нещо, го направи веднага. Не трябва да се отлага нищо“, смята той. 
„Какво е било, не ме интересува. Интересува ме в един момент да докарам себе си в онова състояние, както един спортист – в този момент да му тръгне скокът или да започне състезанието. Не по-рано, не по-късно. Сега! Това е една нагласа, която човек с годините научава себе си от какво той самият има нужда“, казва още проф. Минчев.
На въпроса какво е най-важното за един цигулар, който тепърва започват да преподава, отговаря: „Да има търпение, да не прощава, да изисква и да не мирясва!“.
Проф. Минчо Минчев в „Час ЛИК“ на БТА: За майсторските класове със Софийската филхармония и как разбира, че пред него стои талант. Какво се променя в един артист, когато започне да преподава и да гледа на музиката през очите на учениците си. Кога цигулката се превръща в живот, а не просто талант. Какво усещаше в секундата преди да излезе на сцената в началото на кариерата и какво усеща днес. Имало ли е момент, в който да съжалява, че е останал българин, не само по документи. Ако животът беше музикално произведение – в коя част от него се намира днес. Кой урок от живота няма нищо общо с музиката, но го е направил по-добър музикант. Възможно ли е човек да има двама бащи... 
В анкетата на „Час ЛИК“ говорят четирима души, чийто професионален път е свързан с проф. Минчев: Найден Тодоров – диригент и директор на Софийската филхармония, проф. Георги Спасов (флейта), Кристина Хинова – водач втори цигулки в Софийската филхармония, и Павел Златаров – концертмайстор на Софийската филхармония.
„Час пик“ представя снимки от архива на БТА. Най-старата е отпреди 39 години и запечатва участието на Минчо Минчев във форума „Нова българска музика“.
„Час пик“ е рубриката, в която гостът отговаря на три „неудобни“ въпроси: Има ли концерт, който искате да забравите?  Какво е най-трудното за приемане в живота на един артист – успехът, неуспехът или времето? Има ли момент в кариерата, в който е бил на крачка да тръгне в съвсем друга посока?
„Час ЛИК“ на БТА завършва с „Портрет в 3 думи“.
Екип „Час ЛИК“: 
Даниел Димитров – идея и концепция,Валя Ковачева – монтаж,Красимир Михайлов – оператор студио,Борислав Бориславов – оператор видео,Богдана Димитрова – фото архив,Емил Граничаров – шапка,Стефан Ковачев – социални медии,Пламен Герчев – графичен дизайнер,Боряна Тончева – ръководител „Студио БТА“,Даниел Димитров – автор и водещ.