Министерството на образованието и науката (МОН) предлага да бъде въведен за първи път единен национален инструментариум за проследяване на развитието на децата в предучилищното образование, съобщиха от ведомството. Оттам допълват, че промяната е част от проект за изменение на Наредбата за предучилищното образование, публикуван за обществено обсъждане.
Единният национален инструментариум ще даде възможност всички педагогически специалисти да работят по еднаква методика и критерии, а развитието на всяко дете ще може да се проследява още от постъпването му в детската градина, отбелязват от МОН. Досега използваните подходи се определят от съответните образователни институции, което води до различна практика в отделните детски градини и училища и затруднява прилагането на единни критерии. С предложените промени електронната среда на МОН ще подпомага прилагането на общата методика и проследяването на напредъка на детето във времето, се казва в съобщението.
Според МОН новата система ще позволи ранно откриване на езиковите дефицити още от детската градина. Това ще позволи да се изгради и цялостна система за преодоляване на тези трудности, тъй като предучилищната възраст е период, в който децата развиват основни умения, необходими за успешното им обучение в училище. При установяването на затруднения в езиковото развитие учителите могат да приложат методология за допълнително обучение по български език и да осигурят обща подкрепа на детето, ако причините са свързани с невладеене на езика, казват от ведомството. Така ще се въведе последователен модел, при който още в предучилищна възраст ще се установява нивото на владеене на българския език, ще се осигурява необходимата подкрепа и ще се проследява дали тя дава резултати.
Инструментариумът е разработен по Национална програма „Хубаво е в детската градина" на МОН. Проследяването се извършва чрез наблюдение на детето в естествена среда и чрез кратки, лесни за изпълнение задачи, като акцентът е върху обичайното поведение на детето, а не върху единично представяне. Предвиден е специален раздел за индикации, които могат да са сигнал за необходимост от допълнително наблюдение или подкрепа, допълват от МОН.
Инструментариумът дава обективна информация и за училищната готовност на децата преди постъпването им в първи клас, като отчита както силните им страни, така и областите, в които срещат затруднения. Той ще се използва и за деца, които не са посещавали детска градина в България или идват от други държави. Специално внимание се предвижда за проследяването на развитието на 3-годишните деца, за което се предлагат промени и в Наредбата за приобщаващото образование, също публикувани за обществено обсъждане.
Методиката е разработена така, че да се използва лесно от учителите в ежедневната им работа, без да се изисква специализирана или психологическа подготовка. Инструментите са апробирани в над 470 детски градини в страната с 2093 деца от първа и 2099 деца от четвърта възрастова група, като за прилагането им вече са обучени близо 500 педагогически специалисти, добавят от МОН.
Инструментариумът не служи за оценяване на децата и няма диагностичен характер, а цели да подпомага учителите при планирането на педагогическата работа и да дава на родителите по-пълна информация за развитието на детето. Той проследява развитието в шест основни области - двигателни умения, фина моторика, практически умения, когнитивно, езиково и социално-емоционално развитие, се казва в съобщението.
Предложените изменения внасят повече яснота и по отношение на организацията на дневния режим в детските градини. Действащите правила предвиждат осигуряване на време и условия за почивка на децата, без да изискват задължителен следобеден сън, а с новите редакции това се посочва по-ясно, за да се избегнат различни тълкувания. С проекта се предлага също да бъде въведено минимално образователно изискване за заемане на длъжността „помощник-възпитател" - завършено най-малко средно образование, добавят от МОН.
/ИПД