Министърът на културата Мариан Бачев отговори на актуални въпроси, зададени от Костадин Хаджийски от парламентарна група „Величие“

Министърът на културата Мариан Бачев отговори на актуални въпроси, зададени от Костадин Хаджийски от парламентарна група „Величие“, в рамките на днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Първият въпрос, зададен от Костадин Хаджийски, се основава на жалба от Инициативен комитет от село Златна ливада, община Чирпан.
„Там се готви полагането на огромен соларен парк на неподходяща за това територия. В това село се намира най-старият православен манастир в Европа – „Св. Атанасий“, което го прави може би най-старият в света. На терена, който е определен за фотоволтаичната централа, има три исторически паметника. До самия терен също има археологически паметници и оттам минава старият римски път Сердика - Константинопол“, информира Костадин Хаджийски.
Той попита Мариан Бачев дали смята да защити тези паметници на културата. Министърът отговори, че не е запознат със случая, който изисква специфика. „Хипотетично отговорът ми е „да“, но трябва да се запозная с казуса“, добави той.
Вторият въпрос на Костадин Хаджийски беше свързан с това, че на читалищата се полагат по 50 декара земя, която не им е предоставяна. Той съобщи, че получава сигнали по темата. Костадин Хаджийски попита към кого трябва да подаде сигналите, за да се предприеме действие по казуса.
Мариан Бачев каза, че не е запознат от кои години е този закон, както и че не знае дали общините имат възможност да отдават тези земи за ползване.
„Действително те имат право, но всъщност от късния социализъм това право не се прилага. Когато законът е писан – ранните 50-те години на миналия век, тогава са смятали, че това е нормален и присъщ начин народните читалища да се самофинаснират – чрез земеделско производство. Но реално още през 70-те и 80-години се прекратява практиката да им се предоставят земеделски земи“, отговори заместник-министърът на културата доц. д-р Тодор Чобанов.
„Не си спомням в последните 20-30 години да е имало случай, в който да са давани такива земи. Създават се читалища, но реално това право не се прилага. На теория би трябвало Държавният поземлен фонд или респективно Общинският да оземляват читалищата, но при нас такива процедури от години няма. Тоест няма в живата памет на Министерството на културата осъществена такава процедура“, каза още той.
„Действително това е въпрос, който следва заедно да отправим към Министерството на земеделието и горите или към местното самоуправление по отношение на конкретно читалище, което би желало да се възползва от законовото си право“, обобщи Тодор Чобанов.