Йордан Ефтимов постави разговора в по-широкия контекст на отношенията между Пенчо Славейков и българския модернизъм, като насочи вниманието към различни, по-рядко обсъждани страни от творчеството му. В дискусията той засегна връзките на Славейков с философските идеи и с Ницше, но подчерта, че влиянието на един философ върху поета не трябва да се търси непременно в буквалното възпроизвеждане на философски тези. В края на разговора той обобщи, че сред важните теми, до които е достигнала дискусията, са еротиката, играта, философската обвързаност и начините, по които Славейков продължава да поражда неочаквани връзки и асоциации.
Митко Новков насочи вниманието към ролята на Димитър Михалчев в продължаването на модернистичната линия в българската интелектуална мисъл. Той разгледа обстоятелството, че с подкрепата на Пенчо Славейков Михалчев заминава за Германия, където се насочва към философията на Йоханес Ремке. Новков предложи хипотезата, че по този начин Михалчев превръща по-романтичния и волунтаристичен модернизъм, свързван със Славейков и кръга „Мисъл“, в по-рационален и логически ориентиран тип модернизъм. Новков засегна и въпроса как би се променило възприемането на Славейков, ако той беше получил Нобеловата награда за литература, както и значението на играта и мистификацията в неговото творчество.
Иван Сухиванов акцентира основно върху мистификациите и книгата „Островът на блажените“. Той обърна внимание и на ролята на телесното в поезията, като отбеляза, че за да пише поезия, човек трябва да има не само „душа“, но и „тяло“. Според Сухиванов създадените от Славейков образи в „Островът на блажените“ не са просто измислени биографии, а могат да бъдат разглеждани като „биографични архетипи“ на различни типове български поети.
Диана Саватева отбеляза в разговора връзките на Пенчо Славейков с Бургас и с културната среда на града и неговите съвременници. Акцентът беше поставен върху необходимостта Славейков да бъде разглеждан не само като изолиран литературен автор, а в контекста на интелектуалните и литературните връзки на своето време. В този контекст място в разговора намериха и бургаските автори и културни дейци, чрез които може да се проследи по-широкото присъствие на модернистичните идеи в българската култура.
Велика Гюлемерова постави фокус върху начина, по който творчеството на Славейков може да бъде прочетено през съвременната литература и през теми, които продължават да бъдат актуални за днешния читател. В разговора беше засегната и темата за еротиката при Славейков, както и възможните връзки между неговото творчество и по-късни автори.
Дискусията беше 25-ата среща от кампанията на БТА „Пенчо Славейков и българският модернизъм“, като записите от разговорите са достъпни във видеоархива на агенцията.
Инициативата „Пенчо Славейков днес“ се осъществява във всички 33 национални пресклуба на БТА в страната. Първата среща, посветена на поета, се състоя в родната му Трявна на 27 април – датата, на която се навършиха 160 години от рождението му. Последваха дискусии в Самоков, Стара Загора, Казанлък, Перник, Кюстендил, Русе, Велико Търново, Свищов, Плевен, Габрово, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Благоевград, Петрич, Гоце Делчев, Враца, Видин и Монтана.
Декемврийският брой на списание ЛИК тази година също ще бъде посветен на Пенчо Славейков. Освен репортажи от проведените срещи, изданието ще включва и специален проект с 160 думи от 160 души, посветени на 160-ата годишнина от рождението на поета.