Заварих архива на Българска телеграфна агенция (БТА) в плачевно състояние, но до голяма степен успяхме да го възстановим и дигитализираме и сега е на разположение на гражданите, разказва за подкаста БТА Паралели Десислава Севова, директор на дирекция „Архиви и Справочна“ на БТА.
По думите й повече от 40 години той е бил разположен в пространство под покрива на Агенцията и като по чудо е оцелял от атмосферните условия и времето. Той буквално е бил забравен там и поколения служители в БТА не са имали понятие за архива, нито са могли да го ползват. Когато се връща за втори път на работа в БТА, то е именно, за да го възстанови и модернизира изцяло. За това й гласува доверие Кирил Вълчев, който вече е новият генерален директор на БТА.
В момента за архивите се грижи дирекция от шест отдела, които някога са били организирани под шапката на Справочна редакция, като само фотоархивът е бил отделно от тях. В момента той е прибавен към другите звена и заедно с архивите - тематичен, исторически, видео, а също Справочна и библиотеката се събрани на ново място при условия, които нямат нищо общо с предишните. Новосформираната дирекция дори разполага с отделение за специално съхранение на най-старите запазени документи, до което достъпът е ограничен и масивите „отлежават“ при специална температура.
Модернизирането е предизвикателство, което продължава и до днес. То се състои с обезпечаването на трансфера на архива между етажите, наброяващ близо 10 хиляди тома документи, 90 хиляди книжни единици от библиотеката заедно с 2 милиона кадри от фотоархива, датиращи от 1952 г., когато официално е създаден отделът, до наши дни. В процеса на преместването са открити и негативи от 1942 г. Паралелно с това върви мащабно извличане и дигитализиране на свидетелствата, които са разпръснати на най-различни носители от хартия пред разпадане до микрофишове, останали от 90-те години на миналия век. Точно тогава се установява и липса на огромен обем от 3 хиляди тома, които се смятат за изчезнали безследно.
Една от запомнящите се „находки“, на която се натъкват случайно сътрудниците на дирекцията, е любопитна бележка, носеща подписа на Иван Вазов. Тя е от 1914 г. и се смята, че е телеграма и част от кореспонденция между именити български писатели и техния руски колега Леонид Андреев, който за времето си е бил популярен в България. Тя е в отговор на негови язвителни писания срещу България след Междусъюзническата война и идва като колективно предупреждение от родолюбивия кръг наши творци начело със Стоян Чилингаров, Боян Пенев и д-р Кръстю Кръстев. Вместо да изпращат писма поотделно, те решават да излязат с обща позиция от името на България, която молят Патриарха на българската литература да подпише, като го посещават в къщата му. Десислава Севова уточнява, че все още не може да се твърди със сигурност, че това е неговият подпис, защото тепърва предстои да бъде направена експертиза на документа.
Друг интересен и обширен раздел от архива на Българска телеграфна агенция, който приковава интереса и буди въпроси, продължава да бъде този с едни специални бюлетини. В периода 1945-1989 г. по разпореждане на Българската комунистическа партия БТА започва да води т.нар. поверителни бюлетини, които са с различни нива на достъп и се четат от изключително малък на брой хора на ръководни позиции в държавата, на първо място с Тодор Живков. Те съдържат информация, която по тяхна преценка не бивало да се огласява, свързана с държавни визити, събития от вътрешния ни живот и особено какво говорят чуждите медии за комунистическия режим.
„Много хора придават значение на тези документи близко до това с досиетата на Държавна сигурност, но те нямат нищо общо, защото представляват скрити емисии с новини от една епоха на информационно затъмнение“, обяснява още Десислава Севова.
Вижте целия разговор с нея: