Мит е, че трябва да ти върви математиката, за да се занимаваш с ментална аритметика, казва преподавателят Цвети Радулова

Един от митовете е, че за да си добър в менталната аритметика трябва да си гений или много да ти върви математиката. Нищо подобно – всеки може да се научи и да се справя добре с менталната аритметика. За да станеш шампион, има съвкупност от фактори, които влияят, но повечето от тях също могат да бъдат научени, отработени, разгърнати. Това каза в интервю за БТА собственикът на школа за неформално образование в Троян Цвети Радулова. Вече няколко години тя развива школата и подготвя деца, заемащи призови места в редица национални и международни състезания по ментална аритметика.
Менталната аритметика не е просто бързо смятане наум, в което не се използва лист, химикалка и калкулатор, а много повече.  Методът е развит навсякъде в световен мащаб, има различни брандове, школи и методики на обучение – всеки е намерил своя начин да преподава, разказа Радулова. Тя самата се обучава, за да получи допълнителен инструментариум, с който да интегрира системата на място. „Децата по света са различни, защото са различни и народопсихологията, отношението към образованието, към детето като ценност, т.е. навсякъде методиката е работеща за конкретното място“, посочи Цвети Радулова.
Преподавателят разказа, че най-важният инструмент в менталната аритметика е абакусът - вид източно сметало на около 5000 години, което и до ден днешен се използва на някои японски пазари. Благодарение на него децата развиват своята фина моторика, скорост на смятане, визуализация, когнитивните си процеси.
Методът помага за развитието на децата като цяло, смята Радулова. Деца, които учат ментална аритметика, постигат успехи и в други области, благодарение на развитите си когнитивни способности. За тях е по-лесно да учат езици, имат по-добра памет, постигат много висока концентрация, което е много важно, развиват логика, аналитично мислене и пространствена ориентация. 
Можем да си представим колко решения взима детето при задача с шест двуцифрени числа и дава отговор само за три - четири секунди, даде пример тя. Да, трудно е, но е невъзможно и е резултат от много тренировки, много решени задачи и високо ниво на концентрация и мотивация и в детето, и в семейството, и в преподавателя. „При мен специално е много важно всички ние да работим заедно и в екип и в центъра да бъде детето. Вярвам, че това е работещата формула навсякъде и във всяко нещо, свързано с детско развитие“, подчерта тя.
На олимпиада обикновено водя над 20 деца. Много важно за мен е, че тези деца функционират като отбор – те са заедно, подкрепят се, дори да имат вътрешна конкуренция в една категория. Не искат един да бъде по-добър от другия, те искат като цяло да са по-добри от всички, важно е как представят отбора. Това е много важно според мен и значи, че в истинския живот ти ще станеш един подкрепящ човек, няма да унижаваш този, който не се е справил, а напротив – ще го подкрепиш и насърчиш, разказа тя.
При мен дори дете да се е обучавало два-три месеца, тренирам го като за олимпиада и обикновено стига до там много рано в своето обучение. Единствената ми цел за това е да постигнем психическа устойчивост, защото колкото и да си добър, колкото и успешно да се справяш в урок или вкъщи, когато си на олимпиада средата е различна, разказа Радулова. Конкуренцията е висока, не е тихо около теб, постоянно обикалят квестори, има телефони, някой постоянно говори или прави нещо. Така тествам дали децата са развили достатъчно концентрация и за следващата олимпиади, за да знам какво да работя с всеки за психическа устойчивост. Някои се страхуват, други са много притеснени, трети влизат спокойно и уверено. Когато едно дете влезе спокойно в залата, аз знам, че работата ми е свършена, добави тя.
Наскоро дете от нейната школа става шампион на международно състезание в Баку, Азербайджан.  Участието е планирано, с около месец и половина интензивна подготовка, за да бъде достигната висока скорост и да се минимизират грешките. Както с него, така и с всички мои деца, първо изграждам емоционална връзка. Децата нямат страх от мен, не се притесняват дали ще сбъркат или не и ми имат пълно доверие и следват стриктно насоките, които им давам и това много помага да постигаме високи резултати, каза Радулова.
„Всяко дете е едно ново начало, една нова вселена, която аз искам да опозная. Всяко дете крие в себе си неподозирани неща – капацитет, интелектуални способности, всичко. Това е един нов път. Докато работи групата по ментална аритметика, работя върху тяхната социална и емоционална интелигентност, защото социалната и емоционалната интелигентност в днешно време са много по-ценни от високото IQ“, подчерта тя.
„Често казвам на моите ученици, че не ме интересува колко златни медала и шампионски купи имат. Това за мен няма значение, ако вие не сте добри хора и нямате уважение към заобикалящия ви свят, вашите успехи нямат тежест. Целта ми е от школата да излизат не гениални, не много умни деца, а добри хора и ако можем да си създадем един по-добър свят би било чудесно“, каза Радулова.
Аз съм амбициозен човек, когато става въпрос за самата себе си. За децата нямам амбиции и не препоръчвам и родителите да имат свръхамбиции. Насила няма как да стане, и когато детето наистина няма интерес, си позволявам да дам обратната връзка на родителите и да посъветвам да намерят това, в което то е добро. Детето трябва да е тук по собствено желание, не защото аз виждам в него качества, не защото те искат от него да прави това, а защото на него му харесва и му носи удоволствие. Всяко дете има някакъв талант, просто трябва да го наблюдаваме и не бива да го отклоняваме от неговия път, добави Цвети Радулова.