Митко Новков представи сборника си с разкази „До Бързùя и после“ в софийския център за изкуство „Сити марк“. На събитието участваха и Руси Чанев, Валентин Ганев, Теодосий Спасов, Анна Лазарова, доц. Михаил Груев и Деян Енев. Водещ и модератор на срещата бе проф. Георги Каприев.
Представянето започна с минута мълчание за жертвите на двете верижни катастрофи на автомагистрала „Тракия“ край пътен възел „Зимница“ тази сутрин.
В обръщението си към своите читатели Митко Новков каза, че „в днешно време всички пишат за градове, за глобализми, за планетарни неща, пък аз – за селски мънички работи“.
Прозвучаха музикални поздрави в изпълнение на Теодосий Спасов. Откъси от изданието прочетоха актьорите Руси Чанев и Валентин Ганев.
Според Деян Енев, който е редактор на творбата, книги като тази на Митко Новков се пишат много лесно и много трудно, защото спомените от детството са много ползотворен извор, но същевременно книгата постоянно се разбягва от автора като деца, които си играят. Той изброи много български писатели от мястото, в което е роден Новков.
„Днес Северозапада се сдобива и с нов певец, който се казва Митко Новков“, каза още редакторът на изданието.
„Митко Новков прави нещо много интересно – той обръща внимание на това, че малките населени места, където и в България да се намират, пренасят миналото във времето“, каза Анна Лазарова. Според нея писателят успява в тази книга да запази своята амбивалентна роля на изследовател и разказвач. Лазарова добави, че книгата я е върнала в нейното детство и персонажите ѝ напомнят за хора, които тя познава.
„Митко Новков тук прави нещо много хубаво – пише така, както е“, каза още тя.
Лазарова подари на автора екземпляр на книгата „20 години по-късно“ от Александър Дюма – баща, която е спомената в сборника и която тя помни от домашната библиотека на баба си.
„Мисля, че и колегите ми няма да могат да кажат какъв е жанрът на тази книга“, отбеляза доц. Михаил Груев. Той определи текстовете като фрагменти от паметта на автора, ескизи и есета, но според него тези термини също са неточни.
„Става дума за относително кратки текстове, акцентиращи върху отделно емоционално или възрастово състояние на автора“, каза още доц. Груев. Основните теми и сюжети на тези текстове са концентрирани в носталгията по детството и по дома, и по идиличното ежедневие на селския живот, допълни той.
Всеки от тези 27 ескизи е датиран в края си между 2020 и 2025 г. и по този начин цялата книга придобива и характеристиките на своеобразен дневник на автора, каза още доц. Груев.
Мирко Новков е създал един нов жанр в българската литература и след още 20 години ще го четем като класик, какъвто е Дюма, каза той в заключение.