Той беше строг към себе си, а към другите проявяваше снизходителност. Приемаше всичко, като се осланяше на волята Божия. Хората се отнасяха към него по различен начин, така го и характеризираха в своите спомени, но всички единодушно отбелязват предаността му към Църквата. Той възприемаше своята длъжност на администратор като църковно-монашеско послушание и обичаше своето отечество, отбеляза още в словото си архиереят.
Припомни, че животът на митрополит Кирил е бил труден от детството до самия край. В него безспорно огромно значение има майка му, която е монахиня, и го възпитава в православната вяра, постъпването му в Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски“, духовната връзка с Браницкия епископ Герасим, срещата с епископ Тихон. Четири години Кирил е служил като йеродякон, четири - като монах. Има осем години архимандритско служение и 25 години като архиерей, от които 24 като Варненски и Великопреславски митрополит.
Служението на дядо Кирил е започнало преди обществените промени през 1989 г., а след това у нас има църковен разкол, припомни още митрополит Йоан. По думите му тези години са били много сложни, пълни с изпитания и трудно взаимодействие с властите, а ролята на Църквата не е била разбирана добре. Според него отличително за митрополит Кирил е била любовта към Църквата и разбирането му, че Църквата - това сме всички ние. Важна е била в живота му и връзката със Света гора, където често е правил посещения.