По думите на авторката в основата на книгите е темата за паметта, за повторното преживяване на изживяното и осъзнаването на опита, през който минаваме. Според нея е задължително при този процес да извлечем от нашите провали, а успехите не са толкова важни. Основната тема за паметта е кодирана в „За евреите и други демони“ и като алитерация във всяка глава, която започва с буквата „п“ като прошка, памет, поклон, сподели тя.
Барух смята, че историите, които разказва за бащата могат да бъдат и за майката или друг авторитет, който ни помага да повярваме в себе си. „Моят баща ми позволи да не бъда послушна. Много е важно да нямаш притеснения от институции, да вярваш в изграден морал. Важното е в дребния момент на конфликт между твоята нравствена тъкан и това, което те заобикаля, да не замълчиш“, каза Барух.
Тя сподели още, че във важни мигове се опитва да си представи как поколението на родителите ни би реагирало на нашето време. „Днес сме допуснали да живеем в завладяна държава, в която варварите ръководят, в която се взима от публичния ресурс и нашите деца отговарят на това или с пренебрежение към нас или като напускат тази територия“, изрази мнение авторката.
На срещата тя прочете откъс из „За евреите и други демони“ от главата, която определи като най-лична.
В разговора се включи поетът Александър Габровски, който повдигна темата за видовете мълчание. Трудно е някой да бъде укорен за мълчание, когато от това зависи нещо жизненоважно за него, когато има примка върху шията, каза Барух, но добави, че има професии, в които не може да се мълчи и една от тях е журналистиката, където мълчанието е равносилно на предателство.