Много животни и растения губят генетичното си разнообразие, което ги прави по-уязвими, алармира ново изследване

Според ново изследване две трети от популациите на животни и растения губят генетичното си разнообразие, което затруднява адаптирането им към промените в околната среда, пише Асошиейтед прес.  
Дълго преди даден вид да изчезне, популацията става все по-малка и по-фрагментирана, което намалява броя на потенциалните партньори и съответно възможностите за генетичното смесване. Това прави видовете по-уязвими към бъдещи заплахи като например болести. 
„Изненадваща тенденция е, че наблюдаваме намаляване на генетичното разнообразие дори сред много видове, които не се считат за застрашени“, казва съавторът Катрин Грюбер, биолог в Университета в Сидни.
Изследователите проучват данни за 628 вида, изследвани между 1985 и 2019 г. Най-голяма загуба на генетична вариация е наблюдавана при птиците и бозайниците. 
Констатациите са публикувани в списание „Нейчър“. 
„Когато един вид има различни генетични решения, той е по-способен да се справи с промените“, пояснява Давид Ногес-Браво от Университета в Копенхаген, който не е участвал в изследването.
Ако нова болест се разпространи сред популацията или се променят летните валежи например, някои индивиди ще се справят по-добре от други, отчасти благодарение на гените си. По-голямото генетично разнообразие означава и по-голям шанс за оцеляване на даден вид. 
Ето защо усилията за опазване на околната среда трябва да включват свързване на изолирани популации, което увеличава възможностите за чифтосване на генетично по-разнообразни видове.
Пантерите във Флорида са застрашен вид, който постоянно губи местообитанията си заради магистралите и разрастването на градовете. Към средата на 90-те години на миналия век тези големи котки показват ясни признаци на кръвосмешение – с прегънати опашки и нисък брой сперматозоиди при мъжките.
Ето защо биолозите пренасят осем женски пантери от Тексас във Флорида и 20 години по-късно броят на пантерите в дивата природа се увеличават значително, както и генетичното разнообразие. 
„Изолираните популации страдат. Решението е да ги свържем отново“, обобщава Стюарт Пим, еколог от Университета Дюк.