Модиляни бе гениален художник от Ливорно, чийто кратък и неспокоен живот секна преди 105 години

Днес се навършват 105 години от кончината на италианския художник Амедео Модиляни, застигнала го след кратък, но бурен живот.
Преди смъртта си на тридесет и пет годишна възраст Амедео Модиляни създава гениални портрети, скулптури и картини с женски голи тела. Неговите творби са особено разпознаваеми заради използването на асиметрия, издължени фигури, работа с линии и склонността на художника да не рисува очите на субектите си. Животът му е кратък, осеян с болести и драми. Въпреки това Модиляни успява да остави на света своето богато творчество, включващо произведения, които са определяни като скандални, емблематични и великолепни.
Париж, както за много хора на изкуството, изиграва особена роля в съдбата на Модиляни. Когато се потапя в тамошния бохемски свят, той започва да води скитнически начин на живот и да става все по зависим от алкохола и наркотиците. В резултат на това се уврежда здравословното му състояние, което от ранни години е белязано от „жълтата гостенка“ - туберкулозата. 
Амедео Модиляни e роден на 12 юли 1884 г. в Ливорно, Италия, в еврейско семейство на търговци. По времето на раждането му баща му е обявил фалит. Смята се, че самото раждане на Модиляни спасява семейството от разорение, тъй като в същия ден кредитори идват да изземат цялото им имущество, но поради древен закон те нямат право да вземат леглото на родилка, затова семейството натрупва най-ценните си вещи върху него.
Детството на Модиляни е изпълнено с болести. На 11-годишна възраст получава плеврит, а година по-късно се разболява от коремен тиф. На 16 години отново получава плеврит, а след това се заразява с туберкулоза. Един ден, докато е болен и бълнува, той моли майка си да го заведе във Флоренция, за да види картините в галерия „Уфици“ и в Палацо Пити. Майка му се съгласява и когато Модиляни оздравява, тя спазва своята дума. Дори и след тяхното пътешествие във Флоренция, тя го записва на уроци в ателието на един от най-добрите художници в Ливорно - Гулиелмо Микели. Там той изучава италианско изкуство от XIX век, натюрморт, портрет и голо тяло в продължение на две години от 1898 до 1900 г. Обучението му приключва, след като се разболява от туберкулоза.
През 1902 г., след кратък престой във Флоренция, той продължава обучението си във Венеция, където остава до зимата на 1906 г. Тогава заминава за Париж. Ранното му възхищение от италианската ренесансова живопис продължава през целия му живот.
В Париж Модиляни се интересува от картините на Пол Сезан. Първите му важни контакти са с художника Пабло Пикасо и с бъдещия му покровител Пол Александър, който пръв е заинтригуван от Модиляни и купува негови творби. Потапянето на 21-годишния художник в бурния артистичен котел на Париж води до създаването на голям брой картини, рисунки и скулптури. Въпреки че в началото на творческата си кариера Модиляни се смята за скулптор, през последния век той става по-известен като художник на портрети и голи тела.
През 1908 г. Модиляни участва в Salon des Indépendants - независима, колективна, ежегодна художествена изложба в Париж. Там той излага пет или шест картини.
Модиляни води тежък живот в крайна бедност. Продава рисунките и картините си за нищожни суми, за да си купува храна и алкохол. Често боледува, заради зависимостта си към алкохола и наркотиците, които изострят слабостите, останали от детските му болести.
За първата си и единствена самостоятелна изложба в Париж през 1917 година Модиляни рисува серия от голи тела, които днес са сред най-известните му произведения. Експозицията привлича като магнит публиката и допринася за репутацията му на скандален плейбой. Освен това „модерните жени“ на Модиляни се възприемат от някои като символ на сексуалност и предизвикателство. Техните безпардонни погледи и пози показват жени, които контролират телата си и начина, по който искат да живеят.
Руският писател и поет Иля Еренбург казва за Модиляни: „Не мисля, че някога съм срещал художник, който да обича толкова много поезията“. Твърди се, че Модиляни редовно рецитира Данте и други поети по памет. Той рисува и редица известни съвременни поети и писатели, сред които Блез Сандрар, Гийом Аполинер и Жан Кокто.
Любимият му текст е „Песните на Малдорор“ на френския поет Изидор Люсиен Дюкас с псевдоним Лотреамон. Причината за обсебеността му от този конкретен текст може да се дължи на допирните точки със собствения му живот. Дюкас е бил „болен гений“ и „самотник“. Модиляни може би също е смятал, че този поет отразява собствените му непредсказуеми настроения и статута му на аутсайдер като италиански евреин в Париж.
За няколко години от живота си Модиляни изоставя живописта, за да се съсредоточи върху скулптурата. Той дори е избран да участва в изложба в Salon d'Automne през 1912 г., което е голяма чест за млад художник по онова време. Той излага осем каменни глави, чиито издължени и опростени форми отразяват влиянието на африканската скулптура върху творчеството му.
През 1917 година Модиляни се запознава с Жан Ебютерн, студентка по изкуствата и модел. Скоро след това двамата заживяват заедно в Ница, където им се ражда дъщеря - Жан Модиляни. По-спокойният живот и климатът на Средиземноморието обаче не възстановяват влошеното здраве на художника. След като се завръща в Париж през май 1919 г., на 24 януари 1920 г. той се разболява и 10 дни по-късно умира от туберкулозен менингит.
Ебютерн, тогава годеница на Модиляни, е бременна в осмия месец с второто им дете, когато той си отива от този свят. Ден по-късно, съсипана от смъртта му, тя се хвърля от прозореца на петия етаж в дома на родителите си, убивайки себе си и нероденото им дете.
Огромен брой картини на Модиляни са изгубени. Голяма част от ранните творби на художника са унищожени от него самия, тъй като ги смята за недостатъчно добри и продукт на предишния му живот на „мръсен буржоа“. Други негови произведения са изоставени по време на честите му премествания, а трети са дадени на редица любовници, които не ги запазват.